Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

За идеалите и храбростта на генералите в Следосвобожденска България

Новоиздадена книга разказва за генералите от Третото българско царство

Снимка: НВИМ

За да премахне несправедливото разпокъсване на държавата ни по силата на Берлинския договор от 1878 г., България води четири войни за национално обединение. А по-късно, поставена под съветско командване, се включва в завършващия етап на Втората световна война. На бойното поле оставят костите си много български храбреци, а самоотвержената им борба прославя името на генералите, ръководили сраженията.

Първата книга от поредицата “Българските генерали 1878-1946. С достойнство и чест” разказва за 125 висши военни от Третото българско царство. Някои от тях известни и до днес, а други потънали в забвение - всички те са служили на родината във война и в мир и са споделяли неволите с войската си. За съжаление, мнозина от генералите, поставили основите на българската армия, са съдени с вина и без вина, арестувани и убивани.

“Изваждането на имената им от незаслужена забрава е важно, за да бъде осмислено това, което всеки от тях влага в името на изпълнението на клетвата за вярност към Отечеството и на идеалите, валидни и до днес – казва доц. Соня Пенкова, автор на книгата заедно с проф. Тодор Петров. – Обикновено познаваме онези генерали, свързани със знаменателни събития от военната история, но настрани остават много висши военни, чиито заслуги не са на бойното поле. Те обаче имат принос в изграждането на армията, във формирането на нейната философия и на всички детайли, създаващи целокупния й образ. Оказва се, че дори в нереализираните победи има много издръжливост и върховни усилия, вложени в името на българските национални интереси. И голяма част от тези хора правят именно това.”

Под тяхното командване войската ни извършва неедин подвиг в битките при Сливница и Видин по време на Сръбско-българската война, при Лозенград, Люлебургас, Чаталджа, Одрин в Балканските войни, при Дойран през Първата световна война.

Що се отнася до качествата и професионалната подготовка, с които са се е отличавали висшите военни в Следосвобожденска България, авторката на изданието обобщава:

Соня Пенкова

“Освен българското военно училище, генералите завършват престижни  училища, школи и академии както в Русия, така и в Западна Европа – в Италия, Австро-Унгария, Франция, Белгия, Германия – разказва доц. Соня Пенкова. – Голяма част от тях имат също гражданско образование в сферата на правото, на медицината, на техниката. Така че тези хора имат изключително сериозно образование и не влизат в званието “генерали” единствено със завършеното военно училище. Благодарение на професионалната си подготовка те изминават дълъг път по стълбицата на военната йерархия и с действията си отстояват наученото и на бойното поле.”

Освен да извървяват чисто военния си път, генералите от Третото българско царство се изявяват като общественици, някои стават депутати и дори оглавяват Народното събрание, други се превръщат в лидери на партии и развиват политическа дейност. Срещат се и дипломати, директори на предприятия и банки, автори на монографии, студии, учебници, мемоари. Ала с каквото и да се захващат – на бойното поле, в тила или в запаса, неизменно се ръководят от патриотичните подбуди, посети в тях още от крехка възраст.

Онова, което генералите завещават, е отдаденост на каузата България, без значение с какви средства ще бъде защитавана – казва още доц. Соня Пенкова. – Верността, в която се кълнат, стъпвайки в редовете на армията, те изповядват до последния си час – независимо от изключително сериозните катаклизми, през които преминава битието им. Голяма част от тези достойни хора, дали много на България, завършат земния си път осъдени от Народния съд и разстреляни, а други – убити без съд и присъда.”

Поредицата от книги ще обхване имената на над 500 генерали, част от военната история на България от Освобождението до провъзгласяването й за народна република. Доц. Соня Пенкова се надява някой историк да изследва генералитета също през социализма и нашето съвремие. “Ще бъде любопитно до какво ще стигнат тези паралели”, добавя тя.

Снимки: Кирчо Стоичков и БГНЕС


Още от категорията

Празник на Светия Дух

С тържествени служби православната църква чества деня на Светия Дух. Празникът е подвижен и винаги се пада 51 дни след Великден, непосредствено след Петдесетница. Това са и последните празници от Великденския цикъл. На този ден Светият Дух се спуснал над..

публикувано на 21.06.21 в 11:43
Петдесетница

Христовата църква отбелязва Петдесетница

На петдесетия ден след Възкресение Христово, отбелязваме рождения ден на Църквата - Петдесетница . Това е един от най-големите, най-велики християнски празници, който по тържественост се нарежда до Рождеството и Възкресението на Иисус Христос. На..

публикувано на 20.06.21 в 06:00

Изложба илюстрира хилядолетната история на град Черноморец

През изтеклата седмица в музея „Свети   Никола“ на град Черноморец бе открита археологическа изложба под наслов „Черноморец – паметници на хилядолетната история“. Експозицията може да бъде посетена до края на месец октомври и представя непоказани..

публикувано на 19.06.21 в 10:35