Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Как 45-ото Народно събрание отива в историята

Татяна Буруджиева: Случи се един много интересен парламент, предстои да видим как това ще се отрази на изборните резултати. Най-важната промяна в Изборния кодекс е създаването на район „Чужбина“

Снимка: БГНЕС

Най-кратко просъществувалото Народно събрание в новата ни история. Така най-лаконично можем да опишем дейността на последния български парламент. За по-малко от месец живот, 240-мата депутати проведоха 8 заседания. Заради Covid-19 част от народните представители така и не успяха да присъстват на нито едно от тях, а на тържественото откриващо заседание някои положиха клетва онлайн.

Рекордно краткият мандат бе белязан с огромна доза популизъм, който по никакъв начин не е в помощ на парламентаризма, категоричен е депутатът от Движението за права и свободи Халил Летифов.

„За това говори огромният брой от над 70 законопроекта, който беше внесен – коментира той в интервю за БНР. – Всичко това при условия, че не беше направен опит за съставяне на правителство. Основният проблем, който констатирахме беше, че никой с никого не си говори.“

45-ият парламент ще остави следа и с това, че има само един приет закон - Изборният кодекс, който предизвика доста разнопосочни тълкувания, каза пред БНР проф. Тодор Галунов, преподавател по политология във Великотърновския университет. Според него парламентът е показал, че "сегашното поколение български политици трудно работи в консенсус": "Синдромът на идеята да има една силна партия и крехка опозиция, която да да не ѝ пречи много, сякаш стои в българското политическо общество“- анализира проф. Галунов.

Всяка от шестте партии в парламента, превърна законодателната дейност в пропаганда и в предизборна кампания – отбеляза в интервю за Радио България политологът Татяна Буруджиева. Макар и да беше очакван краткият живот на това народно събрание, не беше очаквано той да бъде толкова къс, че парламентът да не може да се прояви като законодателен орган. И все пак, макар и частично, бе постигнат консенсус за едно от основните искания на т.нар. партии на протеста, получили доверието на недоволните от досегашното управление – ремонт на Изборния кодекс.

„Най-важната промяна според мен е създаването на допълнителния изборен район „Чужбина“- коментира политологът – Тепърва ще видим колко депутатски места ще бъде определено да съдържа той. При всички положения, няма да може да се излъчи достатъчно представителство. Смисълът на разделянето на страната на конкретен брой изборни райони и брой места в тях, е в прилагането на една методика, която трябва да гарантира представителство на населението. Район „Чужбина“ обаче няма да има тази функция, защото няма как да се гарантира представителство на българските граждани зад граница. Те са твърде много за един район, от друга страна създаването му ще предизвика негативни реакции в част от българското общество. Това обаче е възможност да се обединят в една България, българите у нас и зад граница. Защото Народното събрание дава най-добрата възможност тези народни представители, от различни партии разбира се, да представят и отстояват интересите на българите в чужбина. Но това е доста „окастрено“, при положение че нямаме Национална стратегия за работа с българите в чужбина.“

Според Буруджиева надеждата да получим актуални данни за броя на сънародниците ни зад граница от предстоящото през септември национално преброяване, е по-скоро безпочвена:

„Няма предвидени механизми, по които те да бъдат информирани, няма анкетьори, които да отидат при големите български диаспори в Украйна, Молдова, Германия, Великобритания, САЩ. Това, което ми казаха колеги от НСИ, беше, че българите в чужбина ще бъдат преброени в националните преброявания на съответната държава. Мисля, че беше добре, че то се отложи заради Covid-кризата, за да може да започне този разговор. Може би сега е времето да се окаже влияние върху Националния статистически институт, за да организира преброяването по друг начин, така че българската държава да може да събере достатъчно актуална информация за българите в чужбина. “

Поглеждайки два месеца напред във времето, политологът Татяна Буруджиева очаква 46-то Народно събрание, да бъде още по-шарено, като вероятно ще се увеличат партиите, прескочили бариерата от 4 процента за влизане в парламента. Очаква се и промяна на разпределението мандатите в челната тройка:.

„Има една доста сериозна група от възрастни хора над 65 години, които не са излезли да гласуват, а сега биха могли да го направят. От друга страна това е и групата, която най-активно мигрира към селата в летния период и хората биха могли да не си извадят удостоверения за гласуване по настоящ адрес, тъй като и сроковете ще бъдат пресиращи. Има възможност всяка от партиите да прибави или загуби малко, но едва ли ще е драстично, спрямо резултата си на последния вот от 4 април. Нагласи и мотивация не се сменят толкова лесно, но пък се случи много интересен парламент, който бе наблюдаван през цялото време. Какви изводи са си направили хората от работата му и от уникалната за България ситуация да не се излъчи правителство, предстои да видим, но е много трудно да се прогнозира.“

Снимки: БНР/Ани Петрова и БГНЕС

Още от категорията

Зоран Заев се "прошета" из София

Посещението на македонският премиер Зоран Заев на 17 юни в София започна в минорна тоналност и презастраховане и от двете страни. Ден преди пристигането на делегацията от Република Северна Македония, българското външно министерство заяви, че на..

публикувано на 18.06.21 в 11:56

Между България и Северна Македония има диалог

Република Северна Македония е най-важната, близка приятелска страна и развитието на двустранните отношения са важни за България, а това изисква регулярни контакти, диалог и сътрудничество. Това заяви президентът Румен Радев при срещата си с премиера на..

публикувано на 17.06.21 в 20:25

Изравнени шансове за победа на първите две партии

Партията „Има такъв народ“ и коалицията ГЕРБ-СДС имат изравнени позиции за предсрочните избори на 11 юли, сочи проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, направено по поръчка на Българското национално радио. Ако се гласуваше сега двете първи..

публикувано на 17.06.21 в 13:14