Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

БХК: 2020-а постави сериозни предизвикателства към правата на човека в България

Снимка: БГНЕС

Пандемичната 2020 година показа колко важен е въпросът за точния баланс между ограничаване на правата на гражданите и опазване на здравето на населението. Бяхме свидетели на затваряне на държави, невъзможност за пътувания и преминаване на границите, в някои страни гражданите бяха следени при техните ежедневни излизания от домовете, а сега на дневен ред е обсъждането на „зелени паспорти“ и ваксинацията като „пропуск“ за свободно придвижване.

Как стои България на фона на другите държави в тази особена година, по отношение правата на гражданите, анализира Българският хелзинкски комитет (БХК) в годишния си доклад за 2020 г.

В документа се обобщава, че първоначалните реакции на българските власти по отношение епидемията от Covid-19 са били „белязани с паника, а в първите месеци след началото на епидемията много от техните действия целяха основно насаждане на страх. Противоепидемичните мерки засегнаха непропорционално уязвимите членове на българското общество и предизвикаха дисфункции в работата на съдебната система, особено в първите месеци след тяхното налагане. Това лиши българските граждани от ефективни вътрешноправни средства за защита срещу нарушенията на техните права“, четем още в документа.

За последните 10 години, 2020-а е най-лошата за правата на човека, като едната от причините е обективна – това е пандемията, но другата предпоставка е особеностите на българското държавно управление“, коментира пред БНР Красимир Кънев, председател на БХК.

Красимир Кънев

„Правата на човека се нарушиха в различни сфери по време на пандемията. Бих казал, че нямаше как те да не се нарушат, но наред с това имаше и субективни фактори, а именно действията на властите. За съжаление ние имахме нещастието да бъдем управлявани от партии в коалиция, които имаха неототалитарен вид – в лицето на Обединените патриоти, партии, които са отявлено враждебни на демокрацията и правата на човека и активно работещи за тяхното подронване“, коментира правозащитникът. По думите му влошаването в сфери като свободата на сдружаването и свободата на медиите не се е дължало на пандемията.

Сътрудничеството на българските власти с международните и местните организации за защита на правата на човека през 2020 г. се влоши, констатира още правозащитната организация. Според техния анализ страната ни „не изпълнява ключови решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и във връзка с това Комитетът на министрите на Съвета на Европа (СЕ) прие няколко междинни резолюции по български дела. През годината няколко органа на ООН формулираха препоръки към България, които не бяха последвани от никакви законодателни и други мерки”. Към началото на декември 2020 г. броят на неизпълнените решения на ЕСПЧ е бил 165, приблизително същият като през предходната година (169). Делата, засягащи сериозни структурни проблеми с правата на човека в България, продължиха да бъдат под усилено наблюдение, се уточнява в документа. Припомня се, че Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията, нечовешкото и унизително отнасяне и наказание (КПИ) е публикувал доклад с „шокиращи наблюдения“ след посещение в няколко психиатрични институции в страната ни. Неправителствените организации за правата на човека продължиха да бъдат заклеймявани като „антибългарски“ и „чужди елементи“, констатира Българският хелзинкски комитет .

„Това е другата тема, с която искаме да запознаем обществеността - сътрудничеството на българските власти през 2020 година с международните и местни организации за защита на правата на човека. Това сътрудничество беше плачевно – посочва Красимир Кънев.– Много голям брой международни препоръки, препоръки на органи на ООН, четири междинни резолюции на Комитета на министрите на Съвета на Европа за неизпълнение на решения на Европейския съд по правата на човека – един безпрецедентен ход от Комитета на министрите, който обаче не беше последван от нищо.“

По думите на председателя на БХК, засега на политическия небосклон не се очертава нищо конкретно, а само обещания за промяна на политиката в сферата на правата на човека.

Съставил: Елена Каркаланова /по интервю на Силвия Великова, БНР-“Хоризонт“/

Снимки: БГНЕС

Още от категорията

Актуално: Пътуване извън България в условия на Covid-19

Отхлабването на „хватката“ на пандемията в някои държави се отрази на режима за влизане на територията им на граждани от България и други страни. Вижте: Гърция  промени режима за пристигащите в страната граждани в условия на Covid-19...

публикувано на 19.06.21 в 02:00

Експерти започват работа по създаването на Национален антираков план

Работна група, с участието на представители от експертни медицински съвети към министъра на здравеопазването, водещи специалисти в сферата на онкологичните и хематологични заболявания, представители на пациентски организации и на фармацевтичната..

публикувано на 18.06.21 в 19:42

Девети национален събор на овцевъдите се провежда край Арбанаси

В близост до Петропавловския манастир, край великотърновското село Арбанаси, започна деветото издание на Националния събор на овцевъдите. При официалното му откриване заместник-министърът на земеделието, храните и горите доц. д-р Крум Неделков..

обновено на 18.06.21 в 16:16