Скрити сред тръстиките на брега на Варненското езеро, са притихнали няколко рибарски лодки. А до тях се извисява боядисан в синьо осемконен кръст, за да напомня, че тук живеят потомци на донски казаци от далечна Русия. Преди повече от 110 г. техните дългобради деди се преселват по тези безметежни брегове, за да практикуват старото православие. Селото неслучайно се казва Казашко, а жителите му гордо определят себе си като казаци староверци или старообрядци. Това е най-малката етническа общност в България.
В наши дни крайезерното селце наброява по-малко от 400 постоянни жители. Но от някогашните, боядисани в бяло и синьо кирпичени къщурки със сламени покриви няма и следа. Църквата със староверските икони е заключена, а по улиците, вместо дългобради староверци, срещаме деца и забързани млади хора. В центъра, точно срещу кметството, се кипри малка ремонтирана сграда, пред нея е изложена типична казашка рибарска лодка. Това е т.нар. Казашки център. На входа ни посреща дългогодишната кметица Гергана Петкова. Тя е единствената жена атаман в България /предводител на казаците/ и управлява със цялото си сърце и душа малкото староверско село:
