Най-ранната каменна архитектура в континентална Европа, най-мащабният праисторически некропол в света, най-старото обработено злато в света, едни от най-древните следи от човешка писменост… Звучи невероятно, но тези свидетелства за зараждането на първата европейска цивилизация са разпръснати на един малък езерен остров, разположен на Северното ни Черноморие.

Те са били земеделци, обитавали  обширни жилища, някои от които на по два и повече етажа, търгували са със зърно, обличали се с платнени дрехи, целите украсени с мъниста или черупки и почитали богинята Кибела, а мъртъвците си погребвали с ритуални предмети и изящни златни накити... Все още твърде малко се знае за представителите на най-ранната протоцивилизация на континентална Европа, възникнала по нашите земи преди повече от 7 хиляди години. Но учените са единодушни – тези хора изпреварили с хилядолетия останалите култури в праисторическия свят.

Следи от тяхната високо развита цивилизация са открити на няколко места в България, но се счита, че най-ранните свидетелства са разпръснати на големия остров на Дуранкулашкото езеро. През каменно-медната епоха тук възниква селище с високи каменни сгради, със светилище на Богинята майка и голям некропол. Животът на това място започва от 5  300 - 5 250 г. пр. н. ера и завършва към края на Х век. „Това са 11 исторически  пласта от различни периоди с малки прекъсвания. Мястото е консервирало историята“, казва Ивелина Романова от РИМ-Добрич.

Сградите са построени през 5 хилядолетие пр. н. ера, което ги прави най-ранните на континента. Те са с каменна основа, градежът е с глинени пояси и завършва с двускатов покрив. Жилищата са големи и комфортни, дори за днешните представи. Нашите предци се ширели на 160 – 170 кв. метра. Някои от сградите били на повече от един етаж, вътре подовете били глинени, като преобладавал червеният цвят.

„Червеният цвят фигурира и в украсата на съдовете. Те са с интересна орнаментика, откриваме знака на лабиринта, на свастиката и други елементи, които и днес срещаме в традиционните български шевици“ – разказва Ивелина Романова. Част от артефактите са изложени в историческия музей в Добрич, друга - в Националния исторически музей в София.

На големия остров са открити и едни от най-ранните следи от човешка писменост 

„Става дума за женска фигурка на Богинята майка. На гърдите й има пиктограма, която свидетелства за едни от първите писмени знаци в човешката история“ - обяснява Ивелина. На Богинята майка е посветен и храмът на Кибела. Там археолози попадат на каменна стела, която представя богинята, седнала на трон, заобиколена от лъвчета.

Най-големият праисторически некропол и най-старото обработено злато в света

Докато проучват острова, археолозите се натъкват на некропол от 5-то хилядолетие пр. н. ера. До момента в него са разкрити 1204 погребения, което го прави един от най-ранните и най-големите праисторически некрополи, откривани някога. Телата са погребани с ритуални предмети или вещи от бита.

И нещо удивително – археолозите попадат на изящни златни накити. Оказва се, че те са на същата възраст като златното съкровище от Варненския некропол, признато за най-старото обработено злато в света. Но един от предметите от Дуранкулак – емблематичната спираловидна гривна, изработена с такова изящество, сякаш е излязла от съвременен златарски бутик,  е с 200-300 години по-стара от накитите на Варненското халколитно съкровище.

Днес Езерното селище е достъпно за туристите. Тук е обособен археологически резерват с дървени мостчета и стълби. Ала мястото е запуснато. Посетителският център към обекта не работи, а уникалните свидетелства от процъфтяващата протоцивилизация тънат в буреняци в очакване някой да се погрижи за тях.

Снимки: Венета Николова, Регионален исторически музей - Добрич​