Денят на Кирил и Методий, на българската просвета и култура е най-таченият празник сред сънародниците ни по света. Съвсем естествено средище на празничното настроение са българските училища, които посяват семенцето на любовта към родния език и култура у българчетата, родени зад граница.
„Това е ден, в който можем да споменем не само великите, но и всички българи, защото всеки от нас носи едно добро българско сърце“, казва учителката Диана Николова. Тя, заедно с колегите си Йорданка Атанасова и Детелина Донева от Първо българско училище „Васил Левски“ в Лас Вегас, САЩ, подготвят децата за 24 май и тържеството по завършването на учебната година. Учениците са нетърпеливи, много от тях участват активно в празничната програма, по която работят и с преподавателката по народни танци Ива Славова. Но празникът там ще се състои на 30 май, заедно с тържественото завършване на учебната година.
Няма официални данни колко са сънародниците ни в Лас Вегас. Българската общност се разраства динамично през последните 10-15 години и се предполага, че вече наброява 7 хиляди. Първото българско училище „Васил Левски“ е открито точно преди 10 години, през 2011-а, като съботно-неделно. Има по една паралелка от подготвителен до осми клас, а при завършването им децата получават акредитирани дипломи от Министерството на образованието. Общият брой на учениците е около 80. Най-много деца има в подготвителния и в паралелките от I до III клас. Поради извънредната обстановка, тази учебна година училището е отворено само в неделя и приблизително 60% от учениците ходят на присъствените занятия.
„Вълнуващо е преживяването, когато започнем подготовка за 24 май,– споделя учителката Диана Николова за Радио България. – Децата участват винаги с невероятно желание. Разговаряме с тях, учим ги на български език, кой е създал писмеността ни, защо трябва да бъдат горди, че са българи. В този празник е заложено всичко, което наричаме българско и родно. Тук изучаваме не само живота и творчеството на български писатели, а също така българските традиции, историята. Разбира се, всяко дете участва посвоему – което може рецитира, друго – танцува. Вълнуващо е и за тях и оставя невероятен спомен.“
Не е лесно да се поддържа българският език и любовта към родната култура зад граница, категорична е г-жа Николова. Основна трудност е поглъщащата чуждоезична среда. „Но въпреки всичко, щом са дошли в българското училище, значи имат желание да изучават български език. Успяваме да ги амбицираме и да създадем у тях траен интерес, защото езикът ни не може да бъде изучен само за една година“, разказва преподавателката. Благодарна е на българските институции, които подкрепят училищата зад граница, но признава, че имат нужда от повече българска литература и дори от повече часове по български. „Защото, за да достигнем до сърцата на нашите деца, а те до дълбините на българската душевност е необходимо четене, обсъждане. Часовете са много малко, за да можем да предадем всичко, което искаме да им дадем“.
Румяна Панайотова е едно от успешно завършилите училището деца през 2020 година. Не ѝ е било лесно да съчетава съботно-неделните посещения с ангажиментите към американското училище и тренировките по гимнастика. Но успява, насърчавана от родителите си да бъде всеотдайна към българщината, към езика и културата ни.
„Това ме кара да се чувствам горда като част от българската общност и да мога да комуникирам с моите близки, приятели и роднини, – споделя момичето по повод празника 24 май и българския език. – Да, ние говорим на български вкъщи с мама и тате, като се обаждат роднините от България също общуваме на български. С моите брат и сестра много повече говорим на английски. Любимата ми българска книга е „Ян Бибиян на луната“ от Елин Пелин. Любима ми е защото като бях малка мама ми я четеше често, а аз обичах да си мечтая, че отивам на Луната. На мен много ми харесва в България. Обичам морето, архитектурата. Много искам да отида в България това лято.“
А как най-малките се запознават с делото на светите братя Кирил и Методий – чуйте в репортерския запис от един техен урок, който ни изпрати Мария Самичкова:
Интервюта: Мария Самичкова
Редактор: Елена Каркаланова
Снимките са предоставени от Мария Самичкова
Прекалено е ангажиран животът на българите в Чехия. Работят масово в различни заводи, трудът е на смени, натрупва се умора и хората нямат желание да пътуват до столицата в неделния ден, само за да успеят да гласуват. С това си обяснява слабия интерес към..
В цяла Германия българите могат да гласуват в 66 секции. В Берлин те са пет, като във всяка от тях има машина. Изборният ден протича спокойно. До момента са гласували малко над 800 души, което в сравнение с изборите на 9 юни е малко повече..
Няма информация за сериозни проблеми при гласуването в Турция, предава специалния пратеник за изборите там Мария Петрова. Масово се гласува с машини, но от малък брой хора – така тя описва вота в югоизточната ни съседка. По-голяма е активността пред..