Заминава за Германия заедно със съпруга си – забележителния тромпетист Кирил Влъчков. Двамата се запознават на едно турне – Гергана е част от вокално трио „Обектив“, бъдещият ѝ съпруг е в оркестъра. Казва, че таланта е наследила от своя баща – музикант в Духовия оркестър на ВВС.

В „Обектив“ попада случайно. Маргарита Градева, която пее трети глас в триото е нейна приятелка от Двореца на пионерите и състудентка в Консерваторията. Маргарита я представя на Николай Куюмджиев – композитор и аранжор, създател на формацията, който в онзи момент търси певица за средния глас. Започват концерти, пътувания, записи.

„Имаше много хубави моменти, интересни и вълнуващи, но това не беше моят свят. Аз не обичам да пътувам, семейството ми липсваше“ – спомня си тя. Омъжва се, напуска триото, а скоро след като се ражда синът ѝ, започва да преподава в едно софийско читалище.

„Георги Гълъбов, моят учител, ме попита дали бих подготвила за края на учебната година четири деца. Съгласих се, а през септември се оказах с огромен клас. В моя живот винаги са се намирали хора, които са ми подавали ръка. Не съм имала пречки. В Германия още по-малко. В тази страна, ако човек наистина желае да работи и има какво да даде, във всички случаи ще получи подкрепа. Това, че осем години бях свирила в оркестър се оказа много важно. Ансамбловото свирене има много характерни особености, които познавам и това се оказа моята сила. Създадох си име на много добър ръководител и аранжор на акордеонен оркестър. Имам немалко награди, носител съм на престижната Silber Dirigentstock (Сребърна диригентска палка) на Harmonika Verband Deutschland.

Имах добри ученици. След обединението на Германия се явихме на международен конкурс във Франция. Доколкото знам, ние сме първият източно-берлински акордеонен оркестър, който излезе в чужбина и получи отличие. По-късно бяхме изпратени като представители на Берлин в авторитетния Общогермански фестивал на самодейните състави, явихме се на конкурс в Италия и оттам също се завърнахме с награда.“

В Германия работата в оркестър в музикалното училище се счита за допълнително обучение и е безплатно за децата. То подпомага индивидуалните уроци, освен това се отчита социалната роля на тези занимания и изяви.

„Имах общо седем постоянни формации, а D’Akkord се задържа повече от 25 години, съществува и сега, ръководи я мой възпитаник. Изнасяли сме концерти във Франция, Белгия, Молдова, няколко пъти в България. D’Akkord е много популярен в Берлин, има добро име и свири много българска музика: „Ръченица“ от Петко Стайнов , „Девойко мари хубава“ в аранжимент на Ангел Маринов, моята „Българска сюита“, която издадох в Германия. Имахме и два български проекта с диригентката Боряна Величкова и нейния хор в Берлин, с който изпълнихме възрожденски песни, „Химна на Св. Св. Кирил и Методий“ и мн. др. Моите германски ученици са запознати с българската музикална традиция и съкровищница. Работила съм единствено по българската школа за акордеон, на което дължа част от успеха си.“

„Бях известна и с това, че много добре работя с деца с увреждания. Имах ученици с аутизъм, но най-невероятното постижение направи дете, родено без пръсти. Независимо от всичко то стана много добър изпълнител, изнасяше концерти, за него изработиха специални инструменти в Италия, снимаха го за национални телевизии. И до днес не мога да си обясня как стана това. Изискванията ми към тези деца бяха точно толкова строги, както към всички останали, може би това е ключът към нашия общ успех.“

„Продължавам да се интересувам от проблемите на преподаването в различите страни. Дори поръчах италиански начални школи и ги изучавам в момента. Всяко лято съм в селската си къща в България. Свиря вечер, чуват ме надалече, много ми се радват. Съседът казва, че си сипва една ракийка, отваря прозореца и ме слуша. Минават хора, коментират пиесите.