Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Гласуването на българите в чужбина – улеснено, но с предизвикателства

19 партии и 9 коалиции подадоха заявления за участие в предстоящите на 11 юли предсрочни парламентарни избори. Въпреки по-малкото кандидати в сравнение с предишните избори (31 партии и 8 коалиции), работата на Централната избирателна комисия за вота на 11 юли, ще бъде изпълнена с предизвикателства. За първи път машинното гласуване ще бъде задължително за избирателните секции, в които на предишните избори са гласували над 300 човека или има подадени такъв брой заявления.

Очакванията са, че това ще облекчи процеса по броене. От ЦИК обаче прогнозират затруднения с по-големия брой формуляри (3), които трябва да попълват членовете на секционните комисии. Самото обучение на тези хора също ще бъде затруднено, заради по-големия им брой, особено в чужбина. Това предполага множество грешки, които могат да доведат до касиране на изборите и оспорване на резултатите от политически субекти, които имат интерес от подобно мероприятие, уточни заместник председателят на Обществения съвет към Централната избирателна комисия Велко Милоев пред БНР.

Велко Милоев

По думите му липсва и яснота кой носи отговорност за проблеми с машините за гласуване в изборния ден. Логистиката им зад граница също е проблемна. Досега разпространението им в страната е било отговорност на фирмата-доставчик, но няма яснота дали това ще важи и за чужбина.

Зад граница с машини се очаква да разполагат поне 300 от над 500 секции. Част от тях ще бъдат открити автоматично на местата, където на предишните избори са гласували най-малко 100 избиратели, а други с помощта на специални заявления, които гласоподавателите, имат право да подадат онлайн до 15 юни. Велко Милоев вижда и още един риск за плавното протичане на изборния процес зад граница:

„Дали държавата ще има капацитет да изпрати свои представители в достатъчно голям брой секции зад граница. Да не говорим за политическите партии, които със сигурност няма да имат капацитет да изпратят свои хора като членове на комисиите в толкова голям брой секции. Въпреки това провал няма да се допусне, защото в секциите, където няма необходимия брой членове на комисии, ЦИК ще назначи. Създава се обаче потенциал за недоверие в изборния процес.“

Една от отличителните характеристики на вота в чужбина на 4 април беше високата избирателна активност на сънародниците ни зад граница. На местата с по-многобройна българска общност се формираха дълги опашки, на които те трябваше да чакат с часове. Като причина за това беше посочено ограничението от 35 избирателни секции в държави извън ЕС.

С последните промени в Изборния кодекс това ограничение отпадна. Затова можем да очакваме, че при предварително заявено желание, ще бъдат разкрити достатъчен брой секции, за да няма опашки.

Според Мирослав Тодоров, който от години живее в Мюнхен и участва активно в организацията на изборите зад граница, избирателната активност през юли вероятно ще бъде по-ниска:

Мирослав Тодоров

„Активността вероятно ще е по-ниска от 50%, заради факта, че е средата на месец юли. Това е период, в който много българи извън страната, са си направили план къде да бъдат, при това още месеци по-рано. На миналите избори гласувахме около 180 000 българи. Ако на тези излезем повече от 200 000, това ще е ясен знак за българските държавници и обществото, че е крайно време да бъде въведен избирателен район „Чужбина“, както и да бъде въведена форма на дистанционно гласуване.“

Исканият от сънародниците ни зад граница специален избирателен район „Чужбина“ беше въведен с  промените в Избирателния кодекс, но те не регламентират методиката, по която ще се разпределят мандатите. Това бе аргументирано с липсата на ясна представа за броя на българите зад граница, което да определи каква тежест има техния вот и какъв е броят на мандатите, излъчвани благодарение на тези гласове. Предстоящото от 7 септември национално преброяване на населението у нас обаче, няма да осветли този въпрос. Затова Мирослав определя  аргументите на депутатите като „тупкане на топката“. Според него броят на мандатите може да бъде пресметнат, ако се вземе бройката от 180 000 българи, гласували в условия на пандемия, като примерна, а „след това да се види в кой МИР от нашата страна са гласували средно около същия брой избиратели и колко мандата в парламента излъчва тази област.

Съставил: Йоан Колев

Снимки: БГНЕС, БНР и личен архив

Още от категорията

Снимка: Българско Училище

За българския език и идентичност извън България

"В началото бе Словото … " Ако се обърнем към науката, онова, което ни отличава съществено, нас хората, от другите животински видове е способността за разсъждение, свободна воля и език. В социално-психологичен аспект ние сме социални животни и..

публикувано на 24.05.22 в 11:10

Защо кирилицата е “азбука на мира” за българите в Хамбург

Фестивал на буквите ще събере за втора поредна година много българи, които живеят в Германия. Инициативата е на група сънародници в Хамбург. Хората с български корени в този индустриален център на Германия са сплотени в желанието си да работят за..

публикувано на 24.05.22 в 10:10

Българите в Лас Вегас почетоха 24 май с песни, танци и …. художествена гимнастика

Българите в Лас Вегас организираха истински фестивал по повод 24 май и изразиха своята надежда подобни прояви и настроението, което те носят, да станат все по-чести в тяхната "малка България".  “Беше един много дълъг, хубав и динамичен ден“..

публикувано на 23.05.22 в 16:26