Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Историята на едно „познато” минало

Диалогът между изкуството и властта в България през 70-те години на ХХ век

Снимка: БГНЕС

„Човечеството е дотолкова същото във всички времена, че историята не ни информира за нищо ново или странно в този момент. Променят се само моралните и етични норми“ −с този цитат на Дейвид Хюм от „Изследване на човешкото познание“ (1748 г.) започва своя разказ за 70-те години на ХХ век в България изкуствоведът и историк д-р Пламен Петров. 

Разказ, който се помества в повече от 700 страници научен труд със заглавие „Изкуство и власт в България през 70-те години на ХХ век“ и представя един колкото близък, толкова и недотам ясен и обективно изследван период от миналото ни и отношението на държавата и интелигенцията в него.

Всичко започва с първата изследователска задача на Пламен Петров като студент по „Изкуствознание“ в Националната художествена академия. Докато изучава историята на храм „Св. Първоапостоли Петър и Павел“ във Велико Търново, който бил почти напълно разрушен при земетресение през 1913, установява, че стенописите му са реставрирани през 70-те години на миналия век. 

Година по-късно започнал да подготвя изложба с работи на зографа иконописец Николай Ростовцев, който особено активно работи през 60-те и 70-те години. Тези два факта напълно противоречали на онова, което му е преподавано в Академията, че храмове по време на социалистическа България не се изографисват и държавата няма никакво отношение към църквата. 
В търсене на отговори, Пламен Петров се озовал докторант в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Изследването за докторската му дисертация включва над 460 източника
от колекциите на Централния държавен архив, Комисията по досиетата, 16 регионални архива, архивите на БАН, на културни институции като Народния театър „Иван Вазов“, Националната художествена академия, БНР, БНТ и десетки мемоари и лични архиви. 
Чрез тях се изгражда една възможно най-фактологична история не само за българското изкуство от това време и ролята на държавата, като единствен „продуцент“ на това изкуство, но и история за битието на хората.

Пламен Петров

Тръгнах с предпоставката, че социалистическа България е това, което в настоящия момент най-често се тиражира – един мракобесен период от родната история, в който нищо позитивно не се случва. След дългия път, който минах, се оказа, че нещата са доста по-различни. 

Да, системата, която се налага в страната след 1944 г. действително до средата на 50-те години можем да назовем дори тоталитарна. Но онова, което се случва в България през следващите години далеч не е еднозначно. В изследването си ограничих едно дълго десетилетие, което започва реално през 1967-ма и приключва през 1981 година. Тогава са се случили такива събития, каквито от днешна перспектива нито интелигенцията, нито държавата може да си представи да реализира. 

Започва да се осъществява изключително динамичен диалог не само със страните от Съветския блок, но и със Западна Европа, дори и Америка. Има изключителен внос на културна продукция в страната. Хора, с който разговарях от онова време, помнят големия концерт на Тина Търнър в България 80-та година, помнят експозицията на Джоузеф Търнър, големият майстор на морския пейзаж. 

Появяват се преводи на книги, които властта би определила като лоши, буржоазни, подриващи социалистическия идеал, но те са преведени и се пускат на пазара. Да, случаи на забрана, цензура, репресия не може да се отрекат, но те са били преди всичко на личностна основа. Т.е. властта не действа принципно. Но това се наблюдава и преди 1944-та, и след нея, а за съжаление и днес“ – смята д-р Петров.

През 70-те години на миналия век се създава по-голямата част от културната инфраструктура на страната ни – музеи, галерии, архиви. Заснети са едни от най-известните и паметни български филми и са написани някои от най-добрите книги, разказва Пламен Петров. 

Това е десетилетието, в което се появят творци, необременени от минали политически системи, родени след 1944-та.

„Аз лично съм изместил границите на десетилетието в 60-те, защото смятам, че политическите процеси в културното поле в страната ни са силно белязани от т.н. Конгреси на българската култура, първият от които е през 1967 година. 

Те очертават посоките на развитие на българската култура, а и политика. Това е времето, в което България успява да осъзнае, че имиджът на страната ни може да бъде подобрен именно чрез културната продукция. Години, които спокойно могат да бъдат определени като разцвет на българската култура и наука според документите и фактите, с които разполагаме днес.”

За Западния свят Изтокът, особено Балканите, е особено любопитен и към днешна дата много хора се занимават с изследвания на процесите зад Желязната завеса. 

Това е и причината книгата „Изкуство и власт в България през 70-те години на ХХ век“ да бъде резюмирана в 30 страници на френски, немски и английски език. 

В тях са подбрани почти всички изводи, които книгата генерира. А един от най-важните безспорно е, че трябва да се помирим с миналото си, за да вземем важните неща, през които сме минали и да продължим с по-малко товар в съзнанието и сърцето си.

Книгата „Изкуство и власт в България през 70-те години на ХХ век“ на д-р Пламен Петров ще бъде официално представена на 8 юни в Софийската градска художествена галерия.

Снимки: БГНЕС, Ани Петрова, личен архив


Още от категорията

Общ изглед от Кюстендил 1927 г. / Снимка: РИМ Кюстендил

Дигитален архив ще пази жива историята на индустриалното ни наследство

Фабрики, железопътни съоръжения, мостове, кланици, вградили в себе си историята на бурното развитие на промишлеността от първите десетилетия на миналия век, днес биват събаряни или се “самозапалват” и рушат. За да запази свидетелство за тези ценни..

публикувано на 12.06.21 в 10:35
Снимка: Facebook / @regionalhistorymuseumsofia

В София представят изложбата „Приложно златарско изкуство“

Днес в Регионалния исторически музей – София се открива изложбата „Приложно златарско изкуство“. Златарството , наричано още „куюмджийство“, е един от най-престижните занаяти и е сред първите, които се развиват по българските земи още през..

публикувано на 03.06.21 в 06:15

Светска суматоха, разделни къпални и стражари-надзиратели – Варна преди 100 години

След Освобождението (морската ни столица е последният освободен от османско владичество български град – на 27 юли 1878г. – бел. ред.) местната управа започва да полага първите опити за развитието на Варна като морска дестинация. За целта се теглят..

публикувано на 02.06.21 в 11:22