Вече е лято, а това е сезонът, от който в голяма степен зависи какъв ще бъде хлябът ни през годината. Българският народ казва „ден година храни“ и тази мъдрост се свързва тъкмо с периода на жътвата, когато някога целите фамилии дружно отивали да жънат под палещите лъчи на слънцето. Времената се менят, днес работата на полето е изцяло механизирана и въпреки това дните в края на юни и началото на юли, са изпълнени с трепетно очакване на момента, когато комбайните ще навлязат в нивите.
Периодът на жътвата у нас не е по едно и също време за отделните земеделски райони, но всички в агро сектора са единодушни, че следващите 10-15 дни са решаващи за зърнената реколта в страната ни. Там, където е по-студено, житото още не е годно за прибиране, а дъждовете през юни са благоприятни за посевите. Комбайните са готови и чакат дъждът да спре, за да влязат в нивите край общините Камено и Карнобат, в Бургаска област. Реколтата тази година е по-добра от миналогодишната, казват местните фермери и си спомнят как целият бранш е претърпял загуби през предходната сушава година, когато добивите от пшеница са били дори три пъти по-ниски от обичайните.
Сега земеделците гледат с голяма надежда на новата реколта. Казват, че ще трябва да има две години с добър добив, за да се покрият загубите им от миналогодишната. Тревога за зърнопроизводителите край Бургас обаче будят обилните дъждове от последните една-две седмици. Тук жътвата на пшеницата и ечемика обикновено е в края на юни, а сега ще закъснее средно с 10-12 дни за всяка от културите. Причината – по-хладното за сезона време и многото дъжд. „Ечемикът при нас вече е узрял, трябва 2-3 дни да не вали и комбайните ще влязат в нивите, за да ожънат“ – казва Илия Проданов, председател на Съюза на зърнопроизводителите „Маркели“ в Карнобат:
„Тези валежи са голям проблем, особено ако продължи да вали. В периода, когато узрява зърното, качеството пада с всеки дъжд. Започват да никнат треви и жътвата става по-тежка, ще имаме и загуби. Периодът е критичен за всеки зърнопроизводител. Трябва да спре да вали, конкретно в нашия регион, защото във вътрешността на страната температурите са по-ниски и културите узряват по бавно. Там не изпитват проблем с валежите.Тук дъждовете дойдоха късно – за ечемика, пшеницата и рапицата е вече много късно за напояване. Другото е, че валежите са локални. Например в моите землища има тук-там около 10 литра на кв. м., което е много малко. А преди това пак имаше тежки периоди – май месец не капна капка дъжд“.
Все още е рано да се каже какви ще са добивите, а и не се знае как ще се развие ситуацията с изкупните цени, коментират от бранша. Очакванията са да имат около 300-350 кг. от декар при пшеницата, а при ечемика – около 400 кг./декар. Разочарование сред стопаните от миналогодишната реколта при рапицата доведе до по-малък обем посеви, а добивът се очаква да бъде малко над 200 кг. от декар, казва Илия Проданов:
„Няма да се повтори трагедията от миналата година, когато имаше по 50-100 кг. добиви от декар в цели общини. Надяваме се, че цените ще компенсират сушата. Миналата година, пшеницата се продаваше за около 300-310 лв. за тон, сега стопани са я продали на зелено за 400 лв. за тон. Да си пожелаем безаварийна жътва и най-важното – да си приберем това, което е на полето, защото това са най-критичните за всички нас дни. Всички треперим и чакаме да не дойде градушка, буря или наводнения, с които да си отиде надеждата ни за добра реколта.“
Съставил: Гергана Манчева (по репортаж на Стефка Бакърджиева, БНР-Бургас)
Снимки: БГНЕСНа фокус в брой 25 поставяме важни и не много известни българско-италиански културни и образователни взаимодействия: Как българският език влиза в конкуренция с над 30 чужди езика, изучавани в университета "Ла Сапиенца" в Рим, узнаваме от..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма, която е и сценарист, заедно със Силвестър Силвестров. Оператор е Делян Георгиев, а дизайнът и..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения континент с българския военен изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“. Този път на борда му..
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за..