Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Вотът − организация, очаквания, цена

Снимка: БГНЕС

Задължителният машинен вот е най-голямата новост на предстоящите предсрочни парламентарни избори в България, на 11 юли. Изключения от това правило са възможни в секции с по-малко от 300 избиратели, при гласуване с подвижна избирателна кутия, в лечебни заведения, социални домове, места за задържане и лишаване от свобода, както и на плавателни съдове под български флаг. Централната избирателна комисия (ЦИК) утвърди, че машинен вот ще може да бъде упражнен в 9401 секции, от близо 12 хиляди в 31 Районни избирателни комисии. Това е с 3 повече от предходните избори, а за целта ще бъдат закупени още 1637 машини, които ще бъдат добавени към наличните 9600 устройства. Все още обаче не е ясен точният брой машини, които ще бъдат осигурени за гласуването на нашите сънародници в чужбина. Намаляващото време за организация на логистиката събужда притеснение за проблеми с доставката им до някои държави.

Сънародниците ни настояваха за повече избирателни секции, за да се избегне струпването на хора в изборния ден, и ги получиха. По данни на МВнР, в разгара на лятото българите ще могат да гласуват в 68 държави, където ще има 784 секции, или 70% повече от вота на 4 април. „Най-важният въпрос, който стои пред нас е да могат българите да гласуват в спокойна атмосфера. Притеснява ни това, че сезонът е отпускарски и ние много трудно събрахме нашите екипи, затова и гласуването може да е различно“, посочи пред БНР Емилия Михайлова от Нюрнберг, Германия.

Дали вотът в чужбина е по-скъп от този в страната?

Съпоставка с парламентарните избори през 2014 година показва увеличение на цената и по-голяма разликата между стойността на вота у нас и зад граница. „Когато разделим общата сума на брой гласували в чужбина получаваме, че за избори 2014-а разходите извън страната са били 9.50 лв., а в страната 9 лв. – почти по равно“, посочва Димитър Иванов, глобален координатор на Мрежата на изборните доброволци. Изчисления на Временните обществени съвети на българите по света и Мрежата на българските изборни доброволци в чужбина показват, че през април т.г. за един гласоподавател в страната разходите са били почти 20 лв., а в чужбина – 15. Командированите служебни лица за изборите в чужбина са най-голямото разходно перо, показват данните.

„На последните избори, предвид пандемията, бяха командировани два пъти по-малко служители на МВнР в секционните избирателни комисии извън страната − само 160 души, при 388 през 2014-а. Разходите, за да се командирова един такъв служител в чужбина през април бяха средно 4500 лева. Това е повече отколкото всички останали разходи за създаване на секции – наем, консумативи, материали за дезинфекция, заплати на секционните членове. Пандемията накара, най-накрая, Външно министерство да се възползва от съответния член в Изборния кодекс, който позволява на министъра на външните работи да упълномощи представител на местната общност в СИК. И това беше масова практика на миналите избори. Неговата функция е да приеме изборните книжа, а след това да ги предаде отново на посланика или консула в съответната държава, за да могат те да се върнат обратно в България.“

Назначаването на местни хора не е довело до проблеми, категоричен е Димитър Иванов, но не е минало без предизвикателства:

„Имаше много места, където за първи път нашите сънародници организираха избори. Изведнъж трябваше да поемат цялата отговорност, тъй като нямаше нито един представител на държавата. Те бяха държавата − всички до един! Колегите ни бяха командировани да летят от секциите в Австралия и Нова Зеландия до посолството ни в Канбера, за да върнат изборните книжа. Сънародник от Малта беше командирован дори до София, за да върне книжата. Ние сме държавата – буквално. По този начин даваме възможност изборите да се състоят, и освен това ги правим по-евтини във финансово отношение“, подчертава Димитър Иванов от Швейцария.

Изборният доброволец с 15-годишен стаж изтъква и още две причини, поради които изборите в чужбина излизат по-евтино:

„В чужбина не е нужна денонощна охрана на изборните помещения и на материалите в СИК, както и охрана на транспорта на изборните материали. Нещо, което в България става с въоръжена охрана за 12 хиляди секции – може да си представите какви разходи са това. Същевременно, в чужбина в една секция гласуват значително повече избиратели, т.е. разходите се разпределят в рамките на повече хора.“

До изборите за 46-о Народно събрание остават по-малко от 20 дни. Според говорителя на ЦИК Росица Матева „предизборната кампания върви толерантно“. А хода на изборния ден ще проследят 36-ма наблюдатели на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Утвърдената от ЦИК бройка е по-висока от тази през април.

Съставил: Елена Каркаланова /по интервю на Елена Цанева, кор. на БНР в Чикаго/
Снимки: БГНЕС, Ани Петрова

Още от категорията

В ЦИК спорят за вота на 11 юли в Молдова

В Централната избирателна комисия – ЦИК е разгледан сигнал от секционната избирателна комисия в молдовския град Чадър-Лунг за нарушаване тайната на вота. Стигнало се е до спор между комисарите, дали е имало купуване на гласове в бившата съветска..

публикувано на 29.07.21 в 10:08
Иван Гешев

НС решава дали да изслуша главния прокурор

Главният прокурор Иван Гешев да бъде изслушан от депутатите, за да разясни работата на Бюрото за защита на свидетелите, осъществявало личната му охрана. Такъв проект на решение по предложение на „Демократична България” ще бъде обсъден на днешното..

публикувано на 29.07.21 в 06:05
Мая Манолова

Новата Комисия по ревизия на управлението заседава за първи път

За днес е свикано първото заседание на Комисията по ревизия на управлението от нейния председател Мая Манолова. Предстои да бъдат приети правилата за работа. В програмата за проверки, които ще трябва да извърши Комисията по ревизия на управлението,..

публикувано на 28.07.21 в 06:25