Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радка Алексова: На сцената съм преживяла неземна радост

Разказ за личностите, народните състави и песните в живота ѝ

Снимка: личен архив

Радка Алексова е една от най-стилните народни певици, надарена не само с глас, а и със завидно творческо дълголетие. На сцената е повече от половин век, преживяла е безброй мигове на възторг и неземна радост, преминала е и немалко изпитания. Споделя своята благодарност за годините в прочутия женски народен хор „Мистерията на българските гласове“, за това, че в момента е част от прекрасната нова формация „Гласове на традицията“, но преди всичко е признанието към нейния съпруг – композитора и диригента Боян Нанков, свързал живота си с БНР.

„Боян Нанков е работил първо в Програми на турски език на Радио България (като музикален редактор), след това отива в редакция „Народна музика“ – разказва певицата. – Дълги години беше диригент на ОНМ на БНР, във фонда на медията има повече от 1000 негови обработки и авторски пиеси. В един момент напусна и дойде в Дома на миньора в гр. Перник, където създаде народен хор. Беше вокален педагог, ръководил е много състави, а аз съм участвала във всичките му формации. Където той, там и аз. Много съм научила от него. Родена съм в с. Студена (част от фолклорната подобласт Граово), помня как през лятото, след работата на полето, хората излизаха пред домовете си и пееха по трима – един изпълнява основната мелодия, двама „влачат“ (пеят втория глас). Имаше един мъж, чичо Иван, който пееше много хубаво, а две жени му „влачеха“. Много харесвах тези двугласни песни, трудните орнаменти, но само слушах, не съм пяла с тях. Характерния граовски маниер ми предаде една певица от народния хор в Перник. Леля Донка, така я наричах, ме извика един ден и започна да ми показва как да изпълнявам граовските песни. Веднъж ми изпя „Запали се Янина планина“. След като я научих, я записах, но тя не одобри изпълнението ми, та се наложи да помоля за втори запис, който тя хареса. От БНР изпратиха песента в Братислава, на един анонимен конкурс, от който спечелих златен медал. Впоследствие композиторът Николай Кауфман я разработи за „Мистерията…“ и години наред с този прочут хор я изпълнявахме по света. Пяла съм я безброй пъти, но мисля, че последните години я изпълнявах най-добре. Някак стилът се „загнездваше“ в мен, самата песен ми показваше как да я пея. Една певица, за да се изгради професионално, трябва да премине през хор. Там слушаш звучността, хармонията. Много хубави спомени имам от хора в Перник, където пях близо 30 години. През 1970 г. постъпих в народния хор на БНР, след това - в „Мистерията…“, но никога не напуснах този самодеен състав.“


Спомените на Радка Алексова за Ансамбъла за народни песни на БНР:

„Когато постъпих, диригент беше Красимир Кюркчийски, след него Кюркчийски имаше и други диригенти, например Стефан Мутафчиев – за мен те двамата бяха най-добрите. Корепетитор беше Дора Христова, по-късно – диригент на „Мистерията…“ В началото бяхме 20 певици, но по-късно разшириха състава. Мисля, че по настояване на Кюркчийски, защото песните, които пишеше за репертоара ни, бяха многогласни, сложни и много красиви, изискваха повече изпълнителки. Те и до днес са истински шедьоври. Една „Калиманка“ („Калиманку, Денку мъри“) никога няма да се повтори.

Какво си спомням от годините в „Мистерията…“? Първо – вълнението. Бях пътувала в чужбина с други състави, но да си на сцената с този прекрасен хор, беше нещо съвсем различно. Отговорността беше голяма, вълнение имаше, радост имаше. Ние всичките бяхме като една на сцената. Ако някоя имаше проблем с гласа, треперехме заедно с нея. Защото програмата се изпълняваше така, както е отпечатана, не можехме да сменяме песните. Преди да отида в „Мистерията…“, там вече бяха Кремена Станчева, Василка Андонова,  Надежда Хвойнева, Олга Борисова, Стоянка Бонева, Павлина Горчева, Калинка Вълчева – големи певици, към които изпитвах огромно възхищение и дори страхопочитание.“

Почитателите на българския фолклор знаят, че през 1989 г. поредицата албуми „Мистерията на българските гласове“ спечели „Грами“. Сред песните е „Безродна невеста“, солистка Радка Алексова.


„Първите години с тази песен откривахме концертите на „Мистерията…“. Композиторът Николай Кауфман я написа специално за мен. Частта, в която се чува типичното граовско пеене, остави да направим аз и Боян Нанков, макар че нямаше какво да измисляме ние – народът го е измислил. „Безродна невеста“ се приемаше много добре от публиката. А ние бяхме много млади, ентусиазирани, много ни се пееше, след концертите имаше такава всеобща радост и чувство на удовлетворение.“

Радка Алексова разказва и за своите ученици – преподава им без пиано, показва само с гласа си. Опита си споделя и с младите певци от „Гласове на традицията“ – формацията, в която отново се чувства окрилена и щастлива с песента.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Песните на Кичка Савова събират млади таланти на майсторски клас в Пловдив

На 9 ноември една от залите на Фолклорния ансамбъл "Тракия" в гр. Пловдив ще събере млади таланти за традиционния майсторски клас "С песните на Кичка Савова". Събитието се организира от фондация "Кичка Савова ", чийто председател е Стефка Здравкова,..

публикувано на 07.11.24 в 10:50

В "Книга на песните на ЕС" може да се чуят 6 български вечни песни

Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (The EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС и химна на общността "Ода на радостта", предава БТА.  Песенният сборник е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки..

публикувано на 06.11.24 в 13:25

Искрена Йорданова – един изтъкнат музикант, отдал сърцето си на бароковата музика

От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..

публикувано на 06.11.24 в 08:45