Всекидневният бюлетин за Ковид обстановката у нас подробно ни съобщава броя на починалите, на настанените в болница, на оздравелите. От статистиката му обаче се изплъзват хората с психически проблеми вследствие на променения начин на живот и пренапрягащата звукова среда - не толкова защото е трудно да се изведат подобни данни, а защото проучването ще обхване цял един народ.
По-самотни, по-внимателни в емоционалното обвързване, но все така копнеещи за близост. Очевидните последици и травми от отдалечаването един от друг ни подтикват да си задаваме множество въпроси. Колко дълго след разгара на лятото ще задържим илюзията за привидното завръщане в “нормалността”? В какви измерения ще пребивават свързаността, привързаността, емпатията? Ще успеем ли изобщо да си върнем някогашния живот?
Кои групи хора ще излязат с повече психически травми от епидемията?
“Най-много ме изненада, че тийнейджърите се оказаха особено податливи към случващото се в социалния свят – отговаря психоаналитикът. – Но това е обяснимо, защото на техните години се изграждат най-съществените контакти, а те бяха ограничени.
Що се отнася до хората в активна възраст, те като че ли не бяха готови да се срещнат с това, което са оставили на заден план - връзката с партньора, същинската емоционална връзка с децата, и разбраха, че няма как да продължат да симулират. Още повече, че мнозина измерват връзката с партньора и с децата по-скоро количествено, а не като способност да се отдадат на контакта.”
Според Огнян Димов най-възрастните хора – възприемащи дълго света предимно през прозореца на своите домове, понасят на плещите си усещането за най-голяма самота. Затова и стаените им някога проблеми и емоционални липси ги застигат. Но независимо към кое поколение принадлежим, всички ние показваме, че трудно се справяме с изолацията и с контролирането на страха да не останем сами.
“Много трудно ще започнем да се отваряме, защото натрупахме много страхове към другия – продължава психоаналитикът в опит да предскаже живота “след”. – Докато преди епидемията контактувахме доста неосъзнато и безразборно, в последната година бяхме принудени да поставим дистанция и страховете надделяха. А това означава само едно – че трудно сме се справяли с малките си всекидневни страхове в обикновена обстановка. Затова и ако не намерим начин да вложим разум в случващото се, ако не намерим куража да се отворим към другия и да продължим живота си по нормален начин – защото на човека му е дадено да бъде социално ангажиран и обвързан, всичко това може да се отрази пагубно върху психиката ни и въобще върху нашия живот.”
Когато един ден маските буквално паднат, ще ни се наложи отново да се учим на социални умения. И най-вече да не се боим от емоционалното обвързване, подчертава специалистът.
“Обвързвайки се емоционално с другия, ние се свързваме и с един риск – че другият може да ни изостави, че в даден момент може да тръгне по свой път и ние да се окажем разочаровани и сами – добавя той. – Но това е така откакто свят светува. Тази огромна предпазливост, която поради епидемията ни облада, страхувам се, ще ни направи по-резервирани, отколкото е необходимо, в отношенията с външния свят.”
Колкото и да се затваряме зад стъклени стени, стремейки се да превърнем в убежище дома, имагинерния си свят, илюзиите, въображаемите си котви, колкото и да страним от себеподобния, така и няма да успеем да изкореним потребността от близост. Затова и психоаналитикът съветва: “Добре е да помислим как все пак да се предпазим, поемайки риска от общуването, вместо да се откажем изобщо да общуваме.”
Снимки: архив, БНР Варна, Pixabay
За пореден път Българското национално радио раздаде годишните си отличия "Сирак Скитник". Голямата награда беше връчена от вицепрезидента Илияна Йотова на Цвети Радева, водещ на фолклорното предаване "Имат ли песните спиране" по програма..
През нощта над източните райони облачността ще остане значителна. Над останала част от страната ще бъде ясно. На повечето места ще бъде почти тихо. Около и след полунощ на места в котловините и низините ще се образува мъгла и ще има намалена видимост...
Българското национално радио отбелязва 90 години от създаването си с тържествен концерт в Софийската опера с участието на всичките си музикални състави. БНР на 90 години – история на гордост и без предразсъдъци! Преди това, по традиция,..
Историята – това е действителността в непрекъснатото ѝ развитие. От гръцки – ιστορία – това е "проучване, познание, придобито чрез изследване". Днес..
С гордост и в очакване на големия ден – 25 януари! Така ще премине петъчната „България днес“ в навечерието на 90-ата годишнина на Българското национално..
Тази година се навършват петнадесет години от откриването на мощите на св. Йоан Кръстител при разкопки на созополски остров от екип на археолога проф...