Свидетелства за съществуването и развитието на днешния град Видин има още от римско време. Крепост с името „Бонония” била от стратегическо значение за империята, а по-късно вярно служила на византийците в опитите им да удържат нахлуванията на славянските племена.
Градът, наречен с побългареното име Бдин, става част от българската държава, още при основаването му от хан Аспарух през 681 г. Докато трае то, Бдин е център на един от десетте военно-административни окръзи. А към края на Втората българска държава, приключила с нейното завладяване от османците, за кратък период се преобразува в автономно царство.
След Освобождението на България през 1878 г. река Дунав изиграва значителна роля в развитието, модернизацията и разцвета на Видин. Географското му разположение на първи голям български град, край водния път, подтиква мнозина пътешественици, музиканти, архитекти, строители и търговци да останат в града. Опознавайки и обиквайки го, те му завещават неизличими изящни дири. Красотата на реката става едно от вдъхновенията и за написването на националния химн „Мила родино”, чийто текст и музика дължим на един от първите ни философи и енциклопедисти Цветан Радославов.
Както други български градове, така и Видин е мултиетнически и в него в сговор и спокойствие подслон намират българи, турци, евреи и арменци. Доказателство за това са близо разположените православен храм, джамия и синагога – съвсем не единичен пример по нашите земи.
Построеният във Видин още през 17-и век катедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски” е втори по големина у нас след столичния „Св. Александър Невски”, а градът е средище на просветители и духовници, записали със златни букви имената си в българската история.
„Софроний Врачански, Антим І, митрополит Неофит са завещали на Видин резултатите от своята невероятна благотворителна дейност – сгради, практики, фондове за образованието на деца в неравностойно положение – разказва пред Радио България изследователят Мариана Мелнишка. – За съжаление, след 1944 г. всичко това бива унищожено и градовете в Северозападна България, част от които е и Видин, западат. В своето проучване установих, че ако духовният потенциал и средствата на хората, живели от средата на XIX до средата на XX век, са били запазени, тази част от страната е щяла да бъде силно облагодетелствана.”
Със свои средства благодетелите Йоница Николов, Ванко Джонов и Тома Лозанов изграждат видинската градска баня, кухнята за бедни граждани, спиртоварната, дъскорезницата и много други. И тримата предприемачи смятат, че щом са спечелили парите си с помощта на хората, са задължени да им ги върнат, дарявайки имоти, от които да изкарват пари.
Един от архитектите с ярък принос към следосвобожденския облик на града е Майер Аладжемов. Той е и сред първите реставратори на средновековния замък „Баба Вида”, издигнат върху част от крепостта „Бонония”. Освен това ръководи строителството на Светата митрополия в града по проект на арх. Коста Николов, грижи се за поддръжката на синагогата, няколко пъти е оглавявал Съвета на Видинската еврейска община.
„Майер Аладжемов е учил в Мюнхен, но след като остава сирак, се връща да работи в родния си Видин – казва още Мариана Мелнишка. – От него остава например една приятна еклектична къща, приличаща на крепост, с елементи от германския алпийски стил и средиземноморския. Но тъй като няма наследници, които поддържат къщата, тя се руши. Майер Аладжемов става градски архитект по времето на кмета Бърни Бончев. Двамата променят облика на Видин, превръщайки го от ориенталски в европейски град.”
Снимки: БГНЕС, архив, vidin.bg, libvidin.euВъведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх..