Възможно ли е да постигнем баланс между заетостта на работното място и личния живот? Оказва се, че, да, ако прекарваме по-малко време в офиса, но вършим същото количество дейност за същата заплата. Резултатите засега звучат обнадеждаващо – намален стрес и увеличена производителност на труда.

Все повече компании по света експериментират, въвеждайки четиридневната работна седмица. Това обаче са само първи стъпки и е далеч моментът, в който би могла да се превърне в повсеместна мярка.

Сред положителните страни на идеята са тридневният уикенд, намалените режийни в офиса и разходите за градски транспорт, кафета и обяд, по-малкото болнични за сметка на работодателя. Но преди всичко – мобилизацията на служителите да дадат най-доброто от себе си.

“Резултатите са обнадеждаващи – признава Иван Нейков. –  Повечето от експериментиращите в тази насока фирми твърдят, че служителите са много мотивирани и постигат добри резултати. От друга страна, пазарът не реагира положително, когато предметът на дейност на компанията е предоставянето на услуги, и заявява, че тези услуги са му необходими пет, а не четири дни в седмицата.”

Според експерта четиридневната работна седмица е приложима в определени сектори - например консултантски и софтуерни компании, със задължителното условие производителността на труда да нарасне с минимум 20%. Като всяко нещо обаче и тя има своите отрицателни страни.

“Идеята звучи много привлекателно, само че в главите на повечето работници стои мисълта, че ще получават същата заплата като за пет дни – добавя Иван Нейков. – Но това не е задължително – възможно е тя да бъде намалена. Възможно е също така четиридневната работна седмица да означава отказ от осемчасовия работен ден и той да бъде удължен. При всички положения обаче при четиридневната работна седмица хората ще полагат по-интензивен труд. Освен това не се отчита фактът, че битовите разходи на работниците ще се увеличат и парното ще работи на макс още един ден.”

За разлика от чуждестранните компании, които прилагат различни хибридни модели на работа, българските фирми остават резервирани към идеята за четиридневната работна седмица. Иван Нейков обаче предполага, че и у нас рано или късно ще се появят работодатели, провиждащи в намаления престой в офиса повече плюсове. Още повече, че законодателството ни и сега е пригодено за гъвкавия режим на труд.

“Първият извод гласи, че все още не може да се говори за масова практика за преминаване на четиридневна работна седмица – добавя специалистът. – А вторият е, че са необходими повече пилотни експерименти, за да бъде направен анализ.”

Според Иван Нейков, четиридневната работна седмица у нас ще стане факт най-малко след пет години. “Рано е да гледаме на това като на реална масова организация на работното време”, заключава експертът.

Снимки: архив, Pixabay, БГНЕС