На 1 май 1879 г. влиза в обращение първата българска пощенска марка, с изобразен изправен лъв в профил, с корона на главата и надпис „Българска поща”. Но тъй като след Освобождението страната ни все още не разполага със собствена парична единица, за означаване на стойностите върху марките се приема френският франк, с неговото деление сантим. Затова и във филателията първите български марки биват наричани „сантими”.

Националният политехнически музей в София съхранява интересна филателна колекция, която препраща към различни исторически периоди. Сред най-ценните експонати е поредицата, пусната в обращение на 22 февруари 1940 г. под наслов „Въздушна поща”. До осъществяването ѝ се стига, след като през 30-те г. филателната преса настоява старите марки за въздушна поща – „с един и същи сюжет и долнокачествена изработка”, да бъдат заменени с нови.

„Интересното е, че поредицата се появява благодарение на инициативата на пощата да издаде марки с висока художествена стойност – разказва Васил Макаринов, уредник в музея. – Затова и наема художник, който в същото време е и авиатор, за да направи тези илюстрации. Така Константин Икономов през 1939 г. разработва няколко изображения – на излитащ самолет, на прелитаща машина над Асеновата крепост, на летище „Божурище”, както и няколко кадъра над София с царския дворец и патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. Особено ценното при тези пощенски марки, е че отговарят на идеята за новата обективност в изкуството.”

Осъществяването на задачата е приветствано от Бюрото за пощенски марки към Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните в България. „Художникът изпълни добре своята задача и представените от него проекти, след неколкократни поправки и изменения, бяха приети от техническата комисия”, пише институцията в писмото си от 13 септември 1939 г., с което поръчва отпечатването на марките. 

Филателната преса също посреща с възторг изпълнението на новите пощенски марки: „Летецът художник Константин Икономов, с риск за живота си, е прелетял със самолет над най-красивите, но най-опасни места на нашата родина, за да ни даде оригинални и крайно художествени сюжети.”

Предполага се, че за да получи финалните изображения, летецът заснема с фотоапарат забележителни места от нашата родина и след това ги прерисува, пресъздавайки и полета на аероплана. Така, от птичи поглед, човешкото око съзира и Бачковския манастир, и връх Вихрен в Пирин планина, и Рилските езера, и паметника на Шипка... Красивата поредица „Въздушна поща” само за три дни успява да вкара в Народната банка чужда валута на стойност 18 млн. лв. Българските търговци пък се виждат в чудо, защото тиражът на марките се оказва недостатъчен, а поръчките валят от цял свят. 

Духът на времето е запечатан и в други каталози, филателни сбирки и дарения, постъпили в Националния политехнически музей. Непреходната им стойност става достояние за публиката по време на изложби, като посветената на 140-ата годишнина от основаването на „Българските пощи и съобщения”.

„Мисля, че все още има колекционери на пощенски марки – обобщава Васил Макаринов. – И така ще бъде, докато съществуват писмата, като вариант за предаване на някаква информация, както някога се е случвало, макар и в много по-големи мащаби и с много по-голяма страст. Разбира се, някога едно писмо е имало съвсем друга стойност, в сравнение със сегашното време на доста по-бързи варианти за комуникация. Но, да, колекционерството и днес се радва на страст и интерес – и като съвременни пощенски марки, и като история на събирането им от филателисти.”

Снимки: Национален политехнически музей