В края на месец август 1968 г., по заповед на комунистическата партия на СССР, войските на Варшавския договор нахлуват в столицата на Чехословакия Прага и слагат край на Пражката пролет.
С нея си отива и идеята за един по-свободен и демократичен социализъм, не само в Чехословакия, но и във целия социалистически блок.
България участва в събитията като страна-членка на Организацията на Варшавския договор. И въпреки политическата ни вярност към СССР тогава, под тегнещата заплаха от репресия върху всяка гражданска позиция, различна от официалната, демократичен поглед върху случващото се и противопоставяне не липсват.
През лятото на 1968 г. трима български студенти по история в СУ „Св. Климент Охридски“ Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев се противопоставят на инвазията в Чехословакия.
Именно те са героите на първия български политически комикс „На конци. 1968. Една действителна история“, който ще излезе на пазара през септември. Негов автор е Веселин Праматаров, който научава за съдбата на студентите от своя приятел и колега Антон Стайков, консултант на проекта.
„Това е историята на трима 20-годишни студенти по история, които при новината за нахлуването на съветските войски в Чехословакия спонтанно решават да напишат и разнесат позиви из софийските улици, с позицията, че не са съгласни с този акт. Първия път успяват да разхвърлят около 200 из София и Пловдив, но при втория са разкрити и заловени. Осъдени са и изпратени в затвор, след което целият им живот бива объркан“ – разказва Веселин Праматаров.
Александър и Валентин получават по 2 г. затвор. Най-дългата присъда получава Едуард Генов – цели 11 години. Както казва Александър –той се оказа истински революционер и върху първоначалните три и половина години успява да си „извоюва“ още 8, чрез опит за бягство от затвора.
Пуснат е през 1986 г. и е експулсиран от България, като до края на живота си (16 декември 2009 г) живее със семейството си в САЩ. Валентин Радев умира в София през 1995 г. Единственият оцелял днес е Александър Димитров.
„Комиксът е опит да се представят мотивите, които движат тези млади хора и затова той е положен някак между нашето настояще и миналото. „На конци. 1968.“ е история, която разказвам на съвременния българин, защото откривам много паралели между онова време и сегашното. И когато човек оценява ситуацията, в която живее вижда, че много от нещата, които му се случват днес се коренят именно в онова минало“ – обяснява Праматаров.
Най-важното, според него, се крие в спонтанната реакция на тримата, която е израз на гражданско съзнание, което трябва да се съхранява и изразява и в днешно време.
„От името на Чешката република и Словашката република мога да кажа, че за нас това, което са направили тримата е героична постъпка и нещо, което никой не е очаквал.“ – казва в интервю за БНР Дагмар Остранска – директор на Чешкия културен център*, който е в основата на реализирането на комикса. Според нея, постъпката на тримата студенти и историческите обективни събития от тогава, за съжаление, сякаш не са достатъчно познати на повечето хора и това е била една от причините да осъществят проекта. А защо точно комикс, г-жа Остранска е категорична, че по този начин сюжетът ще достигне по-бързо и лесно до младите, до децата. Пример за това има в страни като Чехия, Полша, Германия където жанрът комикс е изключително популярен, като медия, която по непосредствен начин запознава хората със спортни, исторически или социални събития. За България това ще бъде първият, по рода си, подобен опит. А заглавието на комикса идва от кодовото име, което ДС слага на досиетата на тримата българи– „Марионетки“.
След излизането на комикса през септември, се предвиждат и срещи на български ученици с единствения оцелял Александър Димитров**, който лично да разкаже за събитията от онова минало. 44-те страници на „На конци. 1968“ са добър повод за начало на един жив разговор с историята ни.
*Проектът е иницииран от Чешкия център съвместно с Посолството на Чешката република в София и Посолството на Словашката република в София и в партньорство с Представителството на Европейската комисия в България и в партньорство с програма „Христо Ботев“ на БНР .
** През 2010 г., Столичният общински съвет взема решение да кръсти улица на името на Едуард Генов в Студентски град. През 2018 г., Едуард Генов (посмъртно), Александър Димитров и Валентин Радев (посмъртно) получават от Чешкия институт за изследване на тоталитарните режими и Сената, Горната камара на парламента на Чешката република, награда за последователна защита на принципите на демокрацията, свободата и човешките права. Същата година президентът на Словашката република Андрей Киска издава указ за награждаването им с високото държавно отличие орден „Бял двоен кръст – трета степен, цивилен“.
Повече за комикса и предстоящите събития, свързани с него може да се намери тук.
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..
Много рядка и ценна стъклена бутилка откриха археолозите в гроб от ІІ в. в южния некропол на римската колония Деултум край село Дебелт /Югоизточна България/. Уникалното е, че върху нея е изобразен митът за чудовището Химера, победено от героя..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..