В деня на Съединението на България неизменно звучи една от знаковите песни на последните десетилетия на XIX век – наистина героично за България време. „Шуми Марица“ пеят българските опълченци, сражавайки се в Руско-турската освободителна война (1878 г.). По-късно тя повдига войнския дух и съпътства успехите на армията ни по бойните полета на последвалите Балкански войни.
„Български чеда, цял свят ни гледа. Хай, към победа славна да вървим!
Марш, марш, с генерала наш! В бой да летим, враг да победим! Напред!“
Текстът на първия вариант е от Никола Живков, просветен деец, публицист, автор на учебници, създател на първата детска градина у нас, истински възрожденец. След Съединението на България през 1885 г., „Шуми Марица“, но вече по текст на Иван Вазов, става химн на България и официално изпълнява тази роля до 1948 г.
Най-разпространените сведения за произхода на мелодията ни връщат към средата на XIX век, когато след разгрома на революцията в Австро-Унгария (1848) голяма група унгарци, включително и Лайош Кошут, се заселват в Шумен. Сред тях е музикантът Мѝхай Шàфран, създател на първия български оркестър от европейски тип. Една от популярните мелодии, които този оркестър изпълнява, превърната в песен с български текст, по-късно става основа за музиката на „Шуми Марица“.
Вариантът, който днес е известен, е в обработка на известния наш композитор Александър Танев.
Неправилно считана за един от символите на монархическото управление, песента известно време дори е забранена за изпълнение.
След политическите промени през 1989 г. отново заема своето място сред патриотичните маршове и неизменно звучи на националните ни празници.
Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (The EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС и химна на общността "Ода на радостта", предава БТА. Песенният сборник е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки..
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
На 24 ноември (неделя) от 19:00 ч. в концертната зала на НМУ "Любомир Пипков" женският народен хор "Драгостин фолк национал" отбелязва три..