Официалното преброяване на населението започна в полунощ и ще продължи до 3 октомври. В първите десет дни то ще се извършва чрез електронно самопреброяване, след което ще се премине към класическия начин - 27 000 преброители ще обиколят домовете на хората, които не са успели да се преброят електронно. Това ще се случи в периода от 18 септември до 3 октомври, като за целта е изготвен специален медицински протокол на посещенията, които ще се извършват от 8 до 20 часа.
Въпросите, на които трябва да отговорят гражданите са 70 на брой, но се попълват бързо и лесно, уверяват от Националния статистически институт /НСИ/ и се надяват на активно участие в електронния етап на преброяването, с което стартира процесът на събиране на данните. На предишното преброяване на населението в Бълария - преди 10 години, това са направили 42 на сто от гражданите.
На преброяване подлежат всички, които са на територията на България или обичайно пребивават тук, без значение дали са български или чужди граждани, обясни Диана Янчева, зам.-председател на НСИ. В това число се включват и търсещите убежище и получилите статут съгласно Закона за убежището и бежанците.
Що се касае до българските граждани, които се намират извън пределите на родината към 7 септември, е важно да се знае, че ще бъдат броени тези, които отсъстват временно, т.е. за по-малко от една година от страната. Пребиваващите постоянно в чужбина българи, ще бъдат обект на броене в държавите, в които живеят. Чуждите дипломати и служителите в дипломатическите мисии на територията на България, чуждестранните военни на мисии в страната ни, както и лицата в съставите на чуждестранните речни и морски кораби няма да бъдат обект на националното преброяване.
Освен населението, във фокуса на статистиката ще бъдат и всички жилищни сгради и жилищата в тях. Информацията е свързана с ежедневието на хората. "Става въпрос за комунално-битова осигуреност на жилището, канализация, водопровод, има въпроси за начина на отопление на жилището. Има въпроси, свързани с енергийната ефективност и един от новите въпроси, който е за достъпна среда" , уточни пред БНР Магдалена Костова – директор на дирекция "Демографска и социална статистика".
Историята
През 1880 г. с Указ на княз Александър I Батенберг е създадено Статистическото отделение към Министерството на финансите, чиято първа задача е да организира и проведе преброяване. На 1 януари 1881 г. се провежда първото преброяване на населението в Княжество България. В младата българска държава тогава живеят 2007919 души, като домакинствата са средно по 6 лица. През 1887 г., след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, населението на страната нараства до 3154375 души в 556400 домакинства. По това време едва 10% от населението е грамотно.
Населението на България расте до 1985 г., въпреки двете световни войни и националните катастрофи, припомнят от НСИ, но така и не се достига до раждането на 9-милионният българин. Всъщност намаляването на раждаемостта започва още през 70-те поради урбанизацията на страната и достига своя пик в края на 90-те години на ХХ век. Върху този процес след демократичните промени започва да влияе и външната миграция. За 30 години преход населението е намаляло с 1 570 769 души.
През 2011 г. България провежда първото преброяване като държава - членка на ЕС, а също и първото електронно преброяване у нас. Населението е 7 364 570 души, като 42% са се преброили онлайн. Средният брой на членовете на едно домакинство е едва 2.4 души. У нас най-много са били едночленните домакинства - близо една трета.
Освен преброявания на населението са правени и други видове преброявания - на столетниците, държавните чиновници, добитъка и транспортните средства. Любопитен факт е, че през 1927 - 1928 година у нас са живели 158 столетници, като двама са били на 111 и 112 години.
2020 година беше кризисна за целия свят заради пандемията от Covid-19 и българската статистика отчете едно от най-високите нива на смъртност в историята на държавата. В същото време за първи път от години беше регистрирана по-висока вътрешна миграция от градовете към селата.
Най-точни демографски данни за това колко сме, кои сме и как живеем ще имаме след националното преброяване на населението , което започва от днес, 7 септември, и ще приключи на 3 октомври.
Вносът на работна ръка от държави извън ЕС е рекорден, но не покрива нуждите на бизнеса. От началото на годината само за сезонна заетост са регистрирани 4202 граждани на трети държави. Това е с 40% от регистрираната сезонна заетост за цялата..
18 март 2025 г. е Ден на национален траур и у нас в памет на жертвите, загинали при трагични обстоятелства в гр. Кочани, Република Северна Македония. Решението за това взе вчера Министерският съвет. Българското правителство изказва..
Пещерен клуб "Под Ръбъ" представя фотографска изложба, по повод 96 години от началото на организираното пещерно дело в България. Експозицията, която се открива на 18 март, на Моста на влюбените до Националния дворец на културата, съдържа 60 кадъра,..
Чакаме македонската страна да реши дали има нужда да бъдат взети още 10 души от пострадалите при пожара в Кочани. Това каза президентът Румен Радев..
Тежко остава състоянието на 14-те пострадали при трагичния инцидент в Република Северна Македония, които са настанени за лечение в България, съобщи..
Изпълнителната агенция за българите в чужбина удължи до 31 март 2025г. срока за подаване на номинации за престижната награда "Българка на годината –..