На 14 септември православната църква отбелязва Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен или Кръстовден. Той е един от Дванадесетте велики празника, които честват събития от т.нар. евангелски кръг. За разлика от останалите, Кръстовден припомня велики дати от по-късно време. Посветен е на Светия кръст Господен, наричан също Животворящия кръст, на който е разпънат Христос. Кръстът, който след смъртта и възкресението на Спасителя, от символ на позора, какъвто е бил преди това, се почита като олицетворение на Христовата победа над страданието, греха и страха. В православието, поклонение на Светия Кръст се извършва четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Празникът е установен във връзка с няколко знакови събития в църковната история – явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота и връщането му след време от персийски плен.
Според преданието, Елена, майка на Константин, отишла в Палестина и по поръчение на сина си се погрижила да се издигнат църкви на местата, свързани с евангелските събития. След дълги издирвания били намерени и трите кръста, на които някога били разпънати Христос и двамата разбойници. За да открият кой е Христовият, по съвета на архиепископ Макарий, трите кръста били допрени един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Архиепископ Макарий застанал на специално издигнато място и въздигнал високо кръста, за да го видят хората, които се били събрали. След това го раздвижил на всички посоки. Оттам и името на празника.
Подготовката за празника започва от 13 септември, когато много вярващи се отправят към Кръстова гора в Родопите. Вярва се, че там също е заровена частица от Светия кръст, затова мястото привлича хора от всички възрасти, които отиват да се помолят за здраве или изцеление на тежки или неизлечими заболявания.
Богослуженията за Въздвижение на Светия кръст Господен започват с вечернята на 13-и и продължават рано сутринта на 14 септември и включват няколко задължителни песнопения. На самия ден има традиция свещениците да извършват водосвет в домовете на вярващите.
В българския фолклор съществува вярване, че на Кръстовден денят и нощта се кръстосват – т. е. стават равни, след това денят започва да намалява. В някои райони наричат деня Гроздоберник, защото тогава започва официално гроздоберът.
Снимки: БГНЕС, pixabay
В календара на Българската православна църква са отредени и три специални дни, в които вярващите отправят молитви към Бога и раздават милостиня в памет на починалите си близки. Това са трите Задушници, които винаги се отбелязват в съботите, преди..
В една мразовита ноемврийска утрин на 1917 г., в разгара на Първата световна война, от базата край Ямбол излита цепелин L 59 към Танзания. Целта е да се доставят боеприпаси и материали на немски военни части, намиращи се в отдалечена и дива местност...
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..
Разкъсана облачност
Предимно облачно