Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Още една „партия на промяната“ отива на изборите

Кирил Петков и Асен Василев се нагърбват с ролята на спасители

Снимка: Ани Петрова

За първи път българите ще гласуват за трети пореден нов парламент в рамките на 1 година. Това се налага след като 45-тия и 46-тия състав на Народното събрание не успяха да излъчат редовно правителство. Неспособността на досегашните политически формации, заели позиция по условната ос „партии на протеста“ и „партии на статуквото“, да сформират управленска коалиция породи създаването на нов политически играч. Формацията около бившите служебни министри на финансите и на икономиката Асен Василев и Кирил Петков отива на изборите на 14 ноември със заявката, че те са готови да поемат тежкия кръст и ще сформират в новото Народно събрание коалиционно правителство на промяната. 

Асен Василев
Остава неясно дали поредната партия на „спасителите“ в българската политика ще се окаже само проект и след изпълнението на своята мисия ще свие знамената или наистина крои дългосрочни планове. Говоренето за „промяна“ е обичайно за всеки политически прощъпулник, но не разкрива дали харвардските възпитаници ще водят лява или дясна политика. Със сигурност ще заложат на изпитания популизъм, като по думите на Кирил Петков те „вярват на десни инструменти, с които да постигат леви цели“. В посока на левия популизъм новата формация ще се опита да привлече огорчените гласове от БСП и коалицията „Изправи се БГ – Ние идваме“. Като бивш съосновател на „Да, България“ Кирил Петков очаква да дръпне гласове и от „Демократична България“, а защо не и разочарованите от народняшките центристки партии като „Има такъв народ“ и ГЕРБ. Но това са само хипотези, отговорите на които ще научим на 14 ноември. 

Кирил Петков
Показателно е, че така наречените „партии на протеста“ демонстрират склонност да водят диалог с новата политическа сила. „Има такъв народ“ не се притеснява от появата на нов политически субект, заяви зам.-председателят на партията Филип Станев. Твърде рано е да се говори за партньорство, но появата на нов политически субект е положително, защото предлага „нещо различно от статуквото“, каза Станев.

Филип Станев
„Ние няма от какво да се притесняваме. Ако се появят други политически проекти, които работят в същата посока – да разширяват периферията от избиратели, подкрепящи нашите каузи, това може да бъде само добра новина за нас“, заяви съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов.

Христо Иванов
„По никакъв начин не се притесняваме от такъв проект. За нас това е опит на Румен Радев да разчисти терена от провалилите се партии на протеста и да ги замени с една нова формация, която евентуално да се опита да свърши това, което те не успяха“, коментира Тома Биков от ГЕРБ.

Тома Биков

По повод ролята на президентството зад новия политически субект лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ каза: „Все още сме парламентарна република. Плурализмът е защитен от Конституцията и от Закона за политическите партии“.

Мустафа Карадайъ
Единствено от БСП засега, неофициално, се оплакаха, че в провинцията има опити да привлекат техни структури и кадри към новата формация.

Снимки: Ани Петрова, БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Няма напредване на пожара от гръцка страна към България

Няма напредване на пожара от гръцка страна към България. Изградени са просеки около териториите със стари мини, останали от войните, които са и от двете страни на границата, заяви пред журналисти на летище "Пловдив" министърът на вътрешните работи Калин..

публикувано на 23.07.24 в 15:30

Български адвокати все по-често търсят работа в чужбина

Все по-значителен брой адвокати, макар и вписани в българските адвокатски колегии, започват да работят за чужди компании или чужди адвокатски дружества дистанционно или дори емигрират и се установяват постоянно извън страната, съобщава онлайн изданието..

публикувано на 23.07.24 в 15:03
Откриването на XVII годишна конференция на Асоциацията на българските училища зад граница

Българското образование в чужбина не може да разчита само на възрожденски ентусиазъм

396 са регистрираните български училища в чужбина за учебната 2024/ 2025 година. Те се намират в 43 държави на шест континента , като от тях 17 са към задграничните представителства на България, 5 към българските църковни общини и 374, създадени от..

публикувано на 23.07.24 в 13:25