Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

След 170 години отсъствие бобрите се завърнаха в България

Преди броени дни научната общност съобщи за първи наблюдения на евразийски бобър (Castor fiber), след повече от век и половина отсъствие на вида по нашите земи. При обход на една от защитените зони в Северна България, лесничеите се натъкват на нещо странно:

„Забелязахме повалени дървета и първоначално си помислихме, че е бракониерска сеч – разказва инж. Десислава Цвяткова. – Но когато приближихме, видяхме, че всъщност това е много интересна и специфична „сеч“. Оказа, че не е това, което си мислим, а има голяма вероятност да е дело на бобър.“

Сензационното откритие е направено в средата на септември 2020 година, но начинът на живот на бобъра през зимата пречи на учените да продължат наблюденията си. Със затопляне на времето започват целенасочени проучвания и надеждите се оправдават: през април 2021 г. е направена първата фоторегистрация на бобъра Бобчо, както го наричат откривателите му.

„Естествено, много се зарадвахме, защото беше едно дълго дебнене, слагане на камери, местене на камери, следене за нагризани дървета… Важно беше да го заснемем и да имаме черно на бяло, че в действителност това животно го има в България и конкретно на това място. Не сме го виждали на живо, клиповете са заснети от ловци и рибари, но сме констатирали следи от жизнената му дейност – прегризани и повалени дървета, струпване на клони, стъпки. Това е интересно и важно събитие за България като цяло“ – категорична е инж. Цвяткова.


Не се знае точно кога е изчезнал бобърът в България. Достоверна информация за последното му местообитание дават скелетни останки от археологически разкопки от 1750-1850 г.

„Първата причина за най-масовото му избиване е била за храна. Това животно е много едър гризач, но спада към групата на дребните бозайници и тежи колкото агне – възрастните екземпляри достигат до 35 кг – обяснява зоологът д-р Николай Коджабашев. – Втората причина е изключително качествената му кожа, от която са правени дрехи. Имаме сведения от търговски регистри, от които става ясно, че кожите на бобрите, убивани в България, са били много скъпи заради особено ценния почти черен цвят. Бобрите са били преследвани и заради кастореума (ароматна масловидна секреция от жлезите), използван във фармацевтиката и парфюмерията.“

През последните години европейските бобри са реинтродуцирани (повторно въведени) в Румъния, но няма официални данни за опити изкуствено да се заселят и в България.

„Една от хипотезите, по които работим е, че нашият бобър е от тези разселени животни. Но втората хипотеза е за животни, които са били винаги в природата на България. Местните хора знаят за тях от поне 20 години, имаме и сигурно сведение за нерегламентирано отстреляно животно от 1969 г., което, за съжаление, не е документирано. Трябва да се направи генетично изследване на косми, пресни фекалии или биологичен материал от самото животно, защото твърде вероятно става въпрос за реликтна популация, която се е съхранила във времето. И ако това е така, то тези животни ще бъдат единствените оцелели от южната популация на вида въобще в света“ – подчертава д-р Коджабашев.

Към момента няма потвърждение за бройката бобри, а точното местонахождение не се съобщава от съображения за безопасност. Европейският бобър е изключен от природозащитните документи и Червената книга на България като локално и безвъзвратно изчезнал вид, макар че фигурира в Наредба 2 от 2009 г. за условията за отглеждане на космат и пернат дивеч в животновъдни обекти, което изключва възможността му за защита. Предстои да се предприемат мерки по неговата охрана, подобряване на природозащитния му статус и опазване на неговите местообитания.

Нагледната информация е предоставена безвъзмездно от д-р Николай Коджабашев, член на екипа, установил евразийския бобър в България. Цялата статия на английски език можете да прочетете тук.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Георги Тахов

България иска защитни мерки срещу вноса на украински мед

По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..

публикувано на 19.11.24 в 11:18
Паметникът на капитаните в Сливница

Българските сухопътни войски отбелязват празника си

Сухопътните войски в България честват бойния си празник. В съобщение на пресцентъра на Министерството на отбраната се отбелязва, че на 19 ноември се навършват 139 г. от славната победа при Сливница и 146 г. от създаването на българските сухопътни..

публикувано на 19.11.24 в 11:07

Книгата „Десет велики българолюбци“ разказва за чужденци със следа в българската история

В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на журналистката Милена Димитрова. Разказът за десетте личности от различни националности и епохи съживява..

публикувано на 19.11.24 в 08:05