В онези години все още неизвестните изпълнители често прибягват към кавър версии на чужди хитове, но с български текстове, за да се утвърдят. За целта те се облягат на красивите стихове на Жива Кюлджиева. Така десетки популярни на Запад шлагери успяват да пробият соц-цензурата и да прескочат Желязната завеса, за да стигнат до родната публика.  

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Петър Гайтанджиев пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Това е едно „отворено състояние“ на българската аудитория, на една публика, която търси нови музикални форми, някои от които били забранени. Но веднъж облечени в български тест и аранжимент, те се превръщат в големи хитове – разказва Петър Гайтанджиев. – Като например прекрасната песен „Тъмночервена роза“ на Йорданка Христова. Oригиналът е на Милва („Mediterraneo“, San Remo 1972 ), но Йорданка разказва във филма, че благодарение на силния текст на Жива Кюлджиева, песента става още по-въздействаща.“

През 1975 г. July morning на Uriah Heep прозвучава за пръв път в българско изпълнение на Маргарита Хранова с текст, който засяга теми, свързани с войната и мира. Но Кюлджиева твори стихове не само за кавър версии. Тя работи с най-известните български композитори, създатели на популярни и до днес нашенски шлагери. Интересното, според Гайтанджиев е, че поетесата успява да подреди сричките в мелодията така, че музикалната метроритмика в думите да съвпадне перфектно с ритъма на песента. А това е майсторство, което не всеки притежава.

Тя самата разказва, че нещата ѝ хрумват насън. „Виждал съм нейни ръкописи, в които ясно личи, че не задрасква и не поправя нищо, а просто сяда и излива целия текст наведнъж.“ – разказва Петър Гайтанджиев. Според него стиховете на Кюлджиева предизвикват дълбоки емоции, защото засягат теми като любовта, природата, отношението към света който ни заобикаля, към възвишеното. „Остава едно красиво носталгично чувство, особено сред хората, родени преди 80-те години“ – споделя режисьорът. Жива Кюлджиева  живее в София, но е родена в Бургас и е обявена за почетен гражданин на морския ни град. Какво още знаем за живота й?

„Жива Кюлджиева е много богата духовна личност. Тя произхожда от  интересен, важен за българската култура род – този на революционера и поет Христо Ботев. Баща ѝ бил много голям интелектуалец, владеел 6 езика, имал огромна библиотека и фонотека. Жива е израснала в семейство, което много се е интересувало от културата по света. Това я е формирало като автор с многопластово творчество“ – казва Петър Гайтанджиев. И добавя, че 60-минутният филм е правен с душа и сърце от екип съмишленици. Оператор е Наталия Алексиева, режисьор на монтажа – Емил Димитров, а продуцент – Дарина Шопова-Станчева. Лентата ще участва в поредица от фестивали на документалното кино, а създателите ѝ се надяват да бъде излъчена за българската публика по БНТ.

Снимки : Архив, Петър Гайтанджиев