Пандемията от Covid-19 ни накара да преосмислим досегашния си начин на живот и пътувания, като стимулира вътрешния туризъм. Една недостатъчно изследвана територия от него са т.нар. урбекс обекти, на които можем да се натъкнем във всеки български град или село. Урбекс туризмът има своите почитатели в цял свят, а интересът към изследването на обезлюдени села, изоставени сгради, тунели, рушащи се фабрики и заводи, не спира да нараства.

• 5 култови места за Dark Tourism в България

Още от ученик фотографът Симеон Гайтанджиев е запленен от разкриването и изследването на подобни обекти.

„Първоначално всичко започна от чисто детско любопитство, но постепенно реших, че мога да се възползвам от тези места, като правя нещо по-специално, отколкото просто да ги обикалям“ – разказва той в интервю за Радио България.

Страстта към експерименталната фотография го кара да ѝ се посвети изцяло, като запише такава специалност в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Дипломната му изложба представлява същинско пътешествие из подземията на столицата. След дълги разходки и голямо количество заснети кадри, той кара фотографиите си да „оживеят“ с помощта на специална техника, използвана още от 19 век.

„Гумомасленият печат е развитие на един по-стар процес от края на 19 век, наречен гума арабика /твърда прозрачна смола, произвеждана от сока на два вида акация/. При него от цифровото изображение, с помощта на експонатор, се изкарва кадър, в определен размер. Той се поставя върху гума арабиката и, с помощта на ултравиолетова светлина, тя образува релеф върху кадъра. Така му придава много по-контрастен и  фотореалистичен вид.“

Тази техника е любопитна и защото всеки кадър на даден обект, проявен чрез нея, изглежда по различен начин и е толкова въздействащ, сякаш е рисувана картина.

Според Симеон, разпространяването на заснетите от него, а и от много други фотографи архитектурни бижута от всеки български град, може да напомни на минувачите за тяхната историческа стойност и да насочи общественото внимание към наболялата тема за тяхното опазване.

Сред най-интригуващите обекти, запечатани от фотографа са някои от все още достъпните тунели, разположени под София.

„Най-известното подобно подземие е бункерът, който се простира под Южния парк. Мълвата за него носи, че тунелите му са изключително дълги и стигат чак до Министерския съвет и Президентството. Това, според мен, е невъзможно, защото почти всички подобни обекти се намират под естествени хълмове.“

Подземните тунели, за които се говори най-често в столичния град са онези, които се намират под сградата на бившия мавзолей на един от ръководителите на някогашната Българската комунистическа партия, Георги Димитров. Легендата гласи, че свързват сградата на Българската народна банка с Министерският съвет и Президентството, но не се знае каква част от тях са проходими. Досега са лансирани немалко идеи за социализацията на тази подземната инфраструктура, сред които и желанието на Столична община да превърне част от нея в арт галерия, но засега всички остават нереализирани.

Докато чака удобен момент за разходка из т.нар. „тунели на властта“, Симеон не спира да разкрива нови и нови внушителни обекти от социализма, потънали в забрава. Сред тях са военни поделения, железопътни депа, разграбени предприятия и други символи на някогашното индустриално и обществено благосъстояние на страната ни.