Тези дни бяха публикувани есенната икономическа прогноза на Европейската комисия и средносрочната макроикономическа тригодишна рамка на българското финансово министерство. В Брюксел очакват страната ни да отбележи ръст на БВП от 3.8% за тази година и ускоряване до 4.1% догодина. Българските финансисти са малко по-големи оптимисти и прогнозират през 2021 г. реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) да достигне 4%, а през 2022 г. – 4,9%.

И в двата документа се очаква ръстът да бъде генериран от инвестициите – публични и частни, като най-вече се залага на фондовете на ЕС по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Прогнозата е добра, на фона на икономическия спад, регистриран през миналата година, но би било относително скромно постижение в сравнение с доста по-бързите темпове на икономически растеж, които отбелязват редица страни от ЕС, достигайки 6-8% растеж на БВП годишно.

През настоящата година, след няколко годишен застой на цените, инфлацията ще достигне 3.8%, прогнозира Министерството на финансите. Европейските анализатори предвиждат по-скромни равнища на поскъпването в България, като очакването е годината да завърши на ниво 2.4%, с прогноза за следващата година от 2.9% - отново заради скъпата енергия и вторичните ефекти от това. Тези прогонизи изглеждат малко странно на фона на факта, че годишната инфлация за м. октомври е цели 6%, а тревожност за цените на енергията и суровините през следващата година  изразяват  80% от българските компании, според Европейско проучване.

Вторият аспект на инфлацията е, че повишението на потребителските цени води до покачване на приходите от ДДС за държавната хазна. Това е добре за публичните финанси, които в условията на ковид криза са принудени да влагат все повече и повече пари в противоепидемичните мерки, в здравната система и в подкрепа на най-силно засегнатите сектори на икономиката. Въпреки, че България е на едно от последните места в Европа по дял на ваксинираните и на едно от първите по брой на починалите вследствие пандемията, а разходите за борбата с коронавируса тежат на държавните финанси. Неслучайно държавата все по-често прибягва до вътрешни заеми, за да компенсира дефицита на средства. Само в понеделник бяха пласирани нови държавни облигации за 500 млн. лв. и така новият дълг, натрупан през годината е в размер на 3,3 млрд. лв.

Българската икономика е изправена пред редица предизвикателства, включително и политическата нестабилност през последните шест месеца. Всичко това няма как да не се отрази на бизнес климата в страната. Засега тя се справя в очакване на по-голяма сигурност и предвидимост.