Популацията на кафявата мечка у нас сериозно се е увеличила за последните 30 години, като това се превръща в национален проблем не само за хората от планинските райони, но и за самите мечки, тъй като рязко намалява необходимата за всеки един екземпляр територия на обитаване от 10 хиляди хектара. Според експерти климатичните катаклизми и топлите есенни месеци пък отлагат зимния сън на дивите мечки до декември. В този сезон храната в гората намалява и това е една от причините за зачестилите набези в непосредствена близост до населените места от страна на защитения вид. Случаите на разрушени от мечките пчелини на хората от планинските селища се увеличават. Един от последните е от Природен парк „Витоша“, а мечката е слязла до близкото село Бухово, което е само на 15 км от центъра на София.

„Трябва да се вземат някакви адекватни мерки, които да предпазят както хората, така и животните – обяснява Дамян Дамянов, директор на Югозападното държавно предприятие. – Никой не е против мечката да бъде защитен вид в България и да бъде пазена от закона, но това не трябва да бъде за сметка на здравето и спокойствието на хората. Всяка мечка има свой определен район и единствената причина да го напусне е недостатъчната храна в този район. Тогава тя тръгва да търси храна и ново убежище, така се озовава в по-ниските и урбанизирани територии. Като пример ще ви дам Природен парк „Витоша“, който е с площ около 27 000 хектара и съответно трябва да бъде обитаван от не повече от 3 мечки. А реално в момента в парка има 17-18 мечки.“

За да отдалечат животните от урбанизираните територии, горските служители поставят храна за мечките в по-високите части на планината, казва Дамян Дамянов. Но това усилие се оказва недостатъчно. Основната причина за атипичното поведение на дивата мечка у нас е нейната популация. Точни цифри за числеността ѝ обаче няма, тъй като никой не е правил такова изследване на терен. Кафявата мечка е обявена за защитен вид в България през 1993 година след застрашително й изчезване в някои от планинските райони на страната през 80-те години на миналия век. За последните 30 години броят на животните по чисто теоретични пресмятания се е увеличил между три и четири пъти. Според официалните мониторингови доклади на държавните институции броят им е около 800, според екоорганизациите са около 650.

Какво трябва да се направи оттук нататък, според инж. Дамян Дамянов:

„Още преди две години предложихме на министъра на земеделието да се отделят средства и да се съберат космени проби от наблюдаваните мечки, които да бъдат изследвани и така да получим обективна представа каква точно е числеността на мечките в България. След което да бъде изготвен национален план как ще се управлява и регулира тази популация. Идентични проблеми имат и колегите ни в Словакия и Словения, с които дори обсъждахме международно сътрудничество в търсене на общо решение, което да представим пред Европейската комисия и природозащитните организации. Хърватия е решила проблема с подобно изследване и въвеждане на регламентирано ползване на популацията.“

По репортаж на Кети Тренчева

Редактор: Весела Кръстева

Снимки: park-vitosha.org