На 21 ноември, в деня на Въведение Богородично, православните българи отбелязват и Деня на християнското семейство и учащата се младеж. По църковна традиция семействата посещават храма, за да почетат заедно влизането на тригодишната Мария, бъдещата Божия майка, в храма. Празникът е установен от Българската православна църква през 1929г., за да напомня на родителите за духовните им задължения към децата.
Почти век по-късно в българските храмове продължаваме да виждаме млади семейства, съхранили духовните православни традиции. Сред тях са и Силвия и Аспарух Цветанови от София, които благодарение на любовта си към Бога успяват да устоят на предизвикателствата в съвременния свят:
„Смятам, че в това тежко време, в което боледуват, страдат и умират много хора, православното семейство се уповава единствено на Бога. Вярата дава сила, бодър дух в трудно време и възможност да запазим спокойствие, каквото и да ни се случи. А спокойствието в трудни моменти само Бог може да ни го даде. Където има вяра – там няма страх. Каквото и да е времето християнското семейство възпитава винаги децата в доброто, в любовта, благочестието, вярата, да помагат на ближния. Християнинът, обичайки Бога – обича и ближния. Затова нека бъдем добър пример за децата си и да бъдем християни на дело, да не се боим да помагаме, каквото и да е времето. Това става с усмивка, мила дума, можем да напазаруваме на възрастния съсед, да дарим запазени дрешки на детето на нуждаеща се майка, да дадем хляб на гладния – това е смисълът – в любовта към ближния и Бога!“
„Взаимоотношенията в християнското семейство, основаващи се на Божията любов, възпитават децата да бъдат добри в отношенията си към хора, животни – допълва я Аспарух. – Децата се учат да подхождат с добро, но и да отстояват християнските ценности. Когато следват молитвения пример на родителите си те се учат да бъдат истински християни. Когато са възпитавани в здрави семейства са най-трудно манипулируеми и християнското семейство има тази роля да възпита такива деца.“
Авторът на съвременна православна литература Мартин Ралчевски, баща на три деца, отбелязва от своя страна, че възпитанието в църковните традиции от ранна детска възраст дава своите плодове на по-късен етап. „Изповедта, причастието и ходенето на църква, както и разговорите с православните свещеници оказват влияние – отбелязва той. – Децата изграждат критично мислене и наблюдават с едно наум т.нар. „модерни“ тенденции, които противоречат на Божиите закони. А когато не слушат о. Паисий Светогорец съветва да се молим на Иисус Христос и Божията майка да вразумят детето, защото Господ ще нареди нещата. Родителската молитва, особено майчината е най-силна! И това не бива да се пренебрегва“, подчертава писателят.
Въпреки това, в материалния свят, когато всичко се крепи върху създаването на благосъстояние, семейните ценности сякаш отстъпват и все по-малко хора встъпват в брак:
„Това според мен 90-95 % е по вина на мъжа – отбелязва Мартин Ралчевски. – Коя жена, ако мъжът до нея ѝ предложи да се оженят, ще отговори: – „Не, искам така да си живеем, да си родя децата.“ – Почти всяка една жена, ако обича мъжа, би искала да се омъжи за него. Това са страховете на съвременния слаб, комплексиран, съмняващ се в своите способности мъж. По тази причина съжителството е без благословение, а това е противно на нашата вяра и Божиите повели. Не е хубаво, няма да ни върви в живота, ако го подреждаме на тази хлъзгава основа. Християнското семейство трябва да стъпи на брак, после се раждат деца и оттам се гради.“
Години наред в България се раждат все по-малко деца. Според Мартин Ралчевски, причините за това са най-вече битови:„Самите те виждат, че може да се даде повече и повече. Не искат само да им дадат живот, както е било поколения назад, когато са гледали на децата като благословение, а се стремят да ги задоволят материално. Така стават подвластни на страховете си. Тази тема неведнъж съм я засягал с моята съпруга, защото и аз самият съм бил в подобна дилема, но съпругата ми настояваше. Именно в това се изразява вярата в Бога – да не ни е страх от бъдещия ден, а да го възложим на Него.“
Неотдавна писателят призова в социалните мрежи българите да раждат деца. Публикацията предизвика много противоречиви мнения, сред които и болната тема за безплодието. Според автора на „Смисълът в живота“, дори и в тези случаи, когато Бог види силното желание на семейството да отгледа дете, винаги намира начин да го възнагради. А историята е пълна с такива примери. С един от тях Мартин Ралчевски ни запознава в интервюто за Радио България!
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..