В края на миналата седмица новината за новата мутация на коронавируса – Омикрон, предизвика смут и светкавично затваряне на границите в много страни по света. Сякаш всички се върнахме точно преди две години, когато в Китай се появиха първите случаи на заболяването, което преобърна живота ни.

Какви са прогнозите и каква е опасността, която крие новият щам – специалистите вирусолози и епидемиолози тепърва ще търсят отговори.

Според експертите това, което отличава новия щам от другите варианти на коронавируса е, че неговият спайк протеин съдържа 32 мутации. Това на практика го прави недосегаем за настоящите ваксини, които създават антитела срещу протеина на най-стария китайски вариант. А това означава, че всички направени досега ваксини са практически негодни. Това бе потвърдено и от производителя на една от RNKтерапиите, който призна публично, че те са неефикасни към този вариант. От друга страна, според наблюденията на лекарите, които се сблъскаха с новия вариант, той се понася сравнително по-леко, макар и да е по-агресивен по отношение разпространението. Което означава, че хората ще се движат свободно, без да обръщат внимание на леките симптоми и ще заразяват останалите.

„Страховете идват от това, че съществува голям риск от реинфекция – каза пред БНР проф. Христо Найденски от Департамента по инфекциозна микробиология на БАН. – Тези множество мутации дават на практика един по-висок размножителен потенциал на вируса, както и по-висока степен на разпространение, което в епидемиологичен план означава, че е възможно да бъдат засегнати както преболедували, така и ваксинирани хора. Предизвикателството за науката е, че има един ген, който може да се диагностицира с PCR, чрез липсата на S гена. Това, което е доказано при този вариант е, че една мутация, която е обща за бета и гама варианта, намалява способността на антителата да се свързват към S протеина. Това вече има отношение към контрола на инфекцията и нейното ограничаване.“

Засега, това което се знае за инфекцията е, че протича със суха кашлица, породена от дразнене в гърлото, както и болки в мускулите. Не е ясно дали все пак поставените ваксини влияят на тежестта на протичането на болестта, предизвикана от Омикрон. И дали на използваните до момента терапевтични средства ще бъдат ефективни срещу него:

„Крайно време е да се актуализира ваксината, защото вече няколко варианта се появиха и имунната система не може да отговори адекватно на епидемиологичния фон, който съществува. За да бъдат по-ефективни ваксините, трябва да се адаптират по-близо към причинителя, който е на дневен ред. Разбира се, има и добри новини, че той протича сравнително по-леко. Такива са наблюденията на клиницисти в Канада и ЮАР. Притеснително е неговото бързо разпространение, което може да намери благоприятна почва при имунокомпрометирани пациенти или с допълнителни заболявания.“

Разбира се има и оптимистични прогнози, че този вариант ще премине през всички непреболедували, било то ваксинирани или не. Това от своя страна би могло да доведе до траен имунитет и край на епидемията. Предстои да видим, но дотогава специалистите залагат на сигурното – спазване на противоепидемичните мерки.