Първата жена пилот в гражданската авиация на Афганистан се казва Мохадесе Мирзаее и е само на 23 години. През февруари т.г. Мохадесе стана част от първия изцяло женски летателен екипаж в азиатската държава. Този ден е един от най-щастливите в живота й. Тогава младата авиаторка и нейните колежки позират въодушевени пред камерите на световните медии. Тя не подозира, че половин година по-късно съдбата ѝ ще претърпи кошмарен обрат.

През август 2021 г., когато талибаните превземат Кабул, Мохадесе е на летището в униформата си и се готви за рутинен нощен полет до Истанбул. Същата сутрин тя е напуснала дома и се е разделила с майка си и двете си сестри. Ала самолетът ѝ така и не отлита.

Вижте цялото интервю с Мохадесе Мирзаее от София. Можете да нагласите ръчно превода от настройките долу вдясно.

Сред всеобщия хаос на летище Кабул Мохадесе (Мохо за приятелите) успява, заедно с нейни колеги, да се качи на полет за Киев, Украйна. По-късно тя се отправя към София. Защо точно България?:

Мохадесе е поискала убежище в България, чака властите да удължат визата й. Живее сама под наем, учи и се готви за изравнителни изпити. В момента няма право да работи, за да се издържа. „Обърнах се към българските власти да ми предоставят възможност и статут, който да ми позволи да легализирам тук лиценза и сертификатите ми, което ще ми позволи отново работя и …да летя“ – казва Мохо.

„Тук пристигнах и тук ще остана за добро. И се надявам, че България ще ми предостави сигурно убежище и ново начало за моите полети, за любовта ми към авиацията и страстта ми за летене. Защото не съм летяла от 15 август. Това много ми тежи. Сърцето ми се къса, защото обичам авиацията. Самолетът, летището - това е моят дом. Небето е мястото където се чувствам най-добре. Родена съм, за да летя! И сега правото ми да се чувствам свободна ми е отнето.“

Мохадесе казва, че се чувства добре в България, познава местната култура, властите й оказват подкрепа, има приятели, които й помагат. „Но тук ми е постоянно студено, въпреки че климатът ви е като в Афганистан. Може би така се чувствам, защото съм съвсем сама, далеч от близките ми“ – казва Мохо.

Седмици след превземането на Кабул от талибаните майка ѝ и двете и сестри са били евакуирани в Албания. „Ние сме изцяло женско семейство. Щастлива съм, че успяха да се спасят и се надявам един ден да се съберем отново“- казва Мохадесе. Признава, че родината ѝ липсва и че не може да се примири с положението на нейните сънароднички:

„През последните 20 години ние работихме усилено за нашата свобода, за правата на жените. Борихме се всеки ден! И постигнахме много през всички тези години. И не само афганистанките, но и жените от цял свят, които ни подкрепяха. И сега, ако се откажем, ще се подчиним на волята на талибаните, а това не трябва да се случва“ – казва Мохадесе Мирзаее пред Радио България.  И завършва с думите : „Аз отново ще летя и нищо няма да ме спре! Ще го постигна! Въпрос на време е!“

Снимки: Венета Николова, архив