Да дари милувка, ситост, топлота. С това въжделение Иванка Димова се впуска в неравна битка с бюрокрацията, предразсъдъците и безразличието, за да осигури дом на всяко улично куче в един малък град. След десетилетна борба днес Велики Преслав има своя приют – изстрадан и благословен, защото на точното място в точното време се е появила една жена с голямо сърце.

„Грижим се да ни е топло през зимата“, казва Иванка Димова. Заедно с доброволците вече е постлала слама в клетките, но най-голямата й грижа е да намери одеяла, с които да загърне бебетата. Някогашният зоокът все повече заприличва на истински приют, не крие задоволството си тя.

„В процес на строеж сме, лека-полека подобряваме условията – добавя Иванка Димова. – Клетките са с нови и стабилни мрежи, имаме къщички за всяко кученце. Амбулаторията ни е почти готова. Оборудвана е стаята за хората, които досега стояха в един фургон. Напредваме, макар и с бавни стъпки, но най-важното е кученцата да се чувстват комфортно и да им е добре.“

За да подобрява условията в приюта и да осигурява храна за кучетата, ръка й подава Бербел Остман от германското сдружение Streunernothilfe Grenzenlos. Общината също се включва с 15 хил. лв. годишно, които отиват за медицински прегледи, кастрации, чипиране. В приюта все още няма хора на щат, затова и в грижата за животните Иванка Димова разчита на ентусиазираните доброволци. Каквито и усилия обаче да полага, докато държавата не принуди собствениците на кучетата да поемат отговорност, роякът от бездомници няма да спре.

„Има много бебета – пускат ги от къщите, някои са с майки, други са сами – разказва Иванка Димова. – Постоянно ходим по сигнали, събираме кучета, кастрираме ги. Само през по-миналата година сме кастрирали 120 животни. В града почти нямаше некастрирано куче и изведнъж през тази пролет се появиха 5-6 майки и продължават да ги изхвърлят отнякъде – бременни, бебета в чували и кашони. Нещо страшно е, въртим се в един кръговрат. Няма ли силен закон за домашните животни, така ще бъде – ние ще събираме, ще кастрираме, а те ще си ги развъждат спокойно.“

Само през м.г. близо 90 кучета от приюта във Велики Преслав са били осиновени в чужбина, а над 80 са намерили семейство у нас. За да си вземе човек животно, Иванка Димова държи в договора му да пише, че той ще изпраща информация как се чувства кучето в новия си дом. Един от радостните моменти за благодетелката е когато осиновители й се обаждат, за да й благодарят, задето кучето им не се страхува от тях.

„Тези, които са осиновявали и от други приюти, казват, че моите животни са много социални – казва с гордост тя. – Към човешкото присъствие успявам да ги приуча със занимания, с игра. Сутрин най-напред минавам във всяка една клетка, за да видя дали са здрави, дали има нужда да ходим на доктори. С доброволците ги милваме, играем си, даже не ни оставят да пометем. Нямам куче, което да не е социално. А повечето, които са хванати от града, са били нарочени за хапещи.“

Смята ли себе си за герой, виждайки щастливи всеки ден спасените от мъчителна съдба животни?

„Няма значение дали съм герой – отговаря Иванка Димова. – Важното е, че си лягам с чиста съвест. През годините минах през ада, защото изживявам страданията на всяко бедстващо животно. Помня всяко куче, което е било в приюта.“

Съставил: Диана Цанкова (по интервю на Розалина Чернева, БНР-Шумен)

Снимки: Animal Hope Bulgaria-Veliki Preslav