Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“ са основните органи, които се занимават с държавните вземания. Те събират данъците, таксите и митата, които захранват държавния бюджет. И двете институции в момента регистрират рекордни приходи. До ноември в НАП са постъпили 13.14 млрд. евро, или с 1.89 млрд. повече в сравнение със същия период на миналата година. 7.52 млрд. евро са само постъпленията от ДДС, данък върху доходите на физическите лица и корпоративен данък. „Уверени cмe, чe c тeзи тeмпoвe, pъcтът нa пpиxoдитe зa 2021 г. cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa щe нaдминe oчaĸвaниятa ни“, се похвали изпълнителният директор нa HAΠ Pyмeн Cпeцoв.
Не по-малка заслуга за попълването на държавната хазна имат и митниците. Общите месечни приходи за октомври от мита и ДДС от рекордните 499 млн. евро превишават с 63 млн. евро (14,4%) приходите за същия месец на миналата година. По-високи постъпления се отчитат по всички видове приходоизточници. През периода януари-октомври 2021 г. приходите от акцизи, ДДС при внос, мита и глоби, администрирани от Агенция „Митници“, са в размер на близо 4.5 млрд. евро.
На какво се дължи този впечатляващ ръст на постъпленията в публичните финанси?
На първо място това е свидетелство, че българската икономика е в сравнително добро състояние, работи продуктивно и генерира умерени печалби, които подлежат на данъчно облагане. От своя страна, фактът, че данъкът върху доходите на физическите лица е на второ място сред приходоизточниците отразява тенденцията на постоянен ръст на доходите на хората в страната – колкото по-високи са тези доходи, толкова повече ще бъдат данъците върху тях и, съответно, приходите в хазната. Немалка, за съжаление, е ролята на надминаващата вече 6 % годишна инфлация, която намалява реалната покупателна способност на гражданите, но е и допълнителен фактор за повече приходи в касите на държавата поради по-високите продажни цени на стоките и услугите за потребителите. Тук може би е мястото да се отдаде заслуженото и на двете агенции, които явно са използвали ефикасни инструменти, за да направят събирането на приходите по-резултатно.
Анализирайки растящите приходи на държавата, финансисти привличат вниманието върху един много важен въпрос – какво трябва да направят властите с тези допълнителни средства?
По традиция, последните седмици от годината са време, когато държавната хазна прави най-големите разходи, отлагани преди това по различни причини. Дали ще бъде така и тази година, ще стане ясно след като бъдат оповестени от статистиката данните за декември. Служебният кабинет изрази предпочитания с тези пари допълнително да се намали бюджетния дефицит и дори да се изведе на зелено публичния бюджет за годината, т.е. да има малък бюджетен излишък. И това на фона на чувствително нарасналите социални разходи и помощи за бизнеса в условията на Covid-19 и енергийна криза.
България е социална държава с пазарна икономика. Тя осъществява тези свои функции чрез преразпределението с помощта на държавните данъци и такси на брутния вътрешен продукт (БВП), произведен от икономиката на страната. В това отношение е много важен балансът, тъй като изземването на прекалено много ресурси от бизнеса в полза на държавата има отрицателно въздействие върху икономическия растеж и доходите на гражданите. У нас се преразпределят от държавата около 40 % от БВП, което е един доста добър показател за Европа, свидетелстващ, че по-голямата част от приходите на частния сектор остават на негово разположение за по-нататъшното му развитие, като заедно с това се осигуряват и средства за социалните политики на държавата.
Снимки: pixabay
Пожар отне живота на десетки в турския планински курорт Карталкая 78 души загинаха при пожар в хотел в турския ски курорт Карталкая, окръг Болу, в Северозападна Турция. Сред загиналите са цели семейства и известни личности, десетки са..
Македонският премиер Християн Мицкоски заяви, че македонският въпрос не е затворен, защото Европейският съд по правата на човека е постановил, че правата на хората с македонско самосъзнание в България не се зачитат. Думите му пред държавната медия..
Тази година се навършват петнадесет години от откриването на мощите на св. Йоан Кръстител при разкопки на созополски остров от екип на археолога проф. д.и.н Казимир Попконстантинов. Автентичността на откритието сред останките на средновековния манастир..
Българчетата от неделното училище "Родина" в испанския град Малага ще се включат в работилница по четене на български език. Събитието е на 25 януари, а в..
Историческо и празнично е настроението в Старата къща в края на месец януари. На 25 януари БНР официално ще отбележи своя 90-годишен юбилей с връчването на..
В Националния исторически музей днес се открива изложбата "Древни находки нови открития. Археологически сезон 2024". През 2024 г. музеят проведе..