В навечерието на най-светлия, обичан и семеен празник Рождество Христово сякаш животът ни отново е обгърнат от надеждата и вярата за по-добро и хубаво утре. А то неизменно е свързано с науката и с вярата. Именно учените са онези рационални умове, които обясняват живота и правят крачките към бъдещето, а вярата ни дава усещането за закрила и упование в Божията промисъл за всеки от нас.

Задължително ли е доказателство за смисъла на вярата и възможно ли е един учен да бъде вярващ?

„Аз съм вярващ човек. Не религиозен, но дълбоко вярващ“ – казва в отговор проф. Стойчо Язаджиев. Той е преподавател по теоретична и математическа физика във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Обща теория на относителността и физика на черните дупки в университета „Еберхард и Карл“ в Тюбинген, Германия. Само преди месец проф. Язаджиев стана един от тримата новоизбрани член-кореспонденти на БАН на възраст до 50 години, беше включен и в престижната класация на Станфордския университет на най-влиятелните учени за 2020 година.

„Всеки истински учен знае, че Бог съществува. Дали има преки доказателства – е отделен въпрос, но това се усеща в естетиката на науката. Нещата са подредени така, че винаги са прекалено естетични. Велика мисъл на един от създателите на квантовата механика, Вернер Хайзенберг, гласи: „Първата глътка от чашата на природните науки прави човек атеист, но на дъното го очаква Бог“ – посочва проф. Язаджиев.

Тази мисъл на немския нобелов лауреат от 1932 година е в основата на разбиранията и на носителя на наградата за млад учен „Джон Атанасов“ за тази година – Венелин Тодоров. 34-годишният доктор по математика е категоричен, че вярата в Бог и в науката не са противоречащи обяснения на света, а по-скоро се допълват, защото науката обяснява как се случват процесите, а Бог дава обяснения защо има Вселена. Бог е идеята за смисъла и целта на нещата, които науката обяснява.

• Д-р Венелин Тодоров: Наука на световно ниво може да се прави и в България

„Противопоставянето между двете е фиктивно или изкуствено внушено, защото ако проследим началото на модерната наука от XVIвек, част от нейните основоположници – Нютон, Декарт, Лайбниц, Паскал – също са били вярващи. Дори Нютон в своя труд „Математически основи на натурфилософията“ завършва изчисленията си и накрая казва, че от всичко, което е постановил, вижда, че този красив свят, изпълнен със слънцето, кометите, планетите, звездите, няма как да възникне в резултат на случайност, а е дело на един интелигентен разум, който той нарича Господ. Тези учени са търсели закони във Вселената, защото са очаквали да има законодател. И може да се каже, че вярата в Бог е била като двигател на науката“ – смята д-р Тодоров.

Младият учен е бил силно впечатлен още като ученик и от биографията на Блез Паскал, който до средата на 20-те си години прави своите научни открития, а на 31 години преосмисля съществуването си и става силно набожен. Разбира се, едно от най-известните размишления в биографията на френския математик е т.нар. Облог на Паскал, който се изучава по философия:

„Облогът за мен е много интересен, тъй като е баща на теорията на вероятностите, а методите, с които работя са именно такива – вероятностни. Паскал допуска две неща – да има Бог и да няма Бог. И казва, че ако Бог не съществува, няма значение дали сме вярвали в Него или не. Ако обаче има Бог, и ние не сме били вярващи, губим всичко. Ако сме вярвали в Него – печелим всичко. И в заключение допълва, че ако човек вярва в съществуването Му, той няма да изгуби нищо, чисто прагматично може само да спечели.“

Науката е за хора, които носят в себе си Божията искрица. Те си личат по делата, категоричен е и проф. Стойчо Язанджиев. И с присъщото научно съмнение казва:

„Човек трябва да има доверие в науката, но не трябва да ѝ вярва сляпо. Тя е динамична система, която също може да има своите слаби моменти и нещо, което смятаме днес за истина, утре може да се окаже лъжа. Науката е човешка дейност и като такава изисква време.“

А на нас не ни остава нищо друго освен да отпиваме глътките живот от чашата, която е пред нас, с надеждата един ден да проверим какво се намира на нейното дъно.

Съставил: Весела Кръстева /по интервюта на Нина Цанева и Милена Воденичарова от БНР-„Хр. Ботев“/