В софийския Южен парк, едно от любимите за мнозина софиянци място за разходка и отдих, се издига самотно камбанарията на застиналия строеж на черквата, посветена на светия първомъченик и архидякон Стефан. Градежът ѝ, замислен като кръстокуполна базилика на три нива, състояща се от същински храм, енорийски център и крипта, е спрян заради недостиг на средства. Планирано е в него да се черкуват жителите на три столични квартала – „Гоце Делчев“, „Стрелбище“ и „Иван Вазов“, които от 16 години насам се надяват там заедно да посрещат църковните празници.
Вместо това, за духовното им обгрижване е обособен параклис, приютен в камбанарията на недостроената базилика. Посветен е на св. Максим Изповедник и едва побира 20 - 30 души, но миряните не губят надежда градежът на „Св. Стефан“ да продължи.
Филип Витанов, който от две години служи в параклиса с отец Иван, като иподякон, не скрива обаче огорчението си:
„Най-голямата ми болка е, че храмът, посветен на св. Първомъченик и Архидякон Стефан повече от 15 години не се изгражда. Миналата година настоятелството и Софийската света митрополия получиха за довършването на строежа половин милион лева от правителството и призовавам отците в Софийската света митрополия да дадат на миряните отчет кога най-после ще започне изграждането на този красив храм.“
В условията на настоящата криза и поскъпването на строителните материали, отпуснатите средства, които покриват едва една единадесета от необходимата сума за градежа, са крайно недостатъчни. Въпреки това енорията се разраства с потребността от духовен живот и утеха в дните на изпитания:
„В началото нямаше много хора и беше много трудно – спомня си отец Иван. – Сега, с всеки изминал ден, с всяка литургия започват да идват нови и нови хора и започна да се заражда една нова църковна община. От четири години насам има неделно училище за децата. На храмовия празник, посветен на свети Стефан те изнасят програма – пеят песни, рецитират стихотворения. Накрая им раздаваме символични подаръчета да се радват.“
С децата се занимава Снежана Дечева, която се опитва да ги научи да приемат трудностите и уроците в живота с усмивка:
„С Божията помощ се събираме с децата от енорията. Говорим за Бога, за живота с Бога, да се държим и да живеем по Божиите закони. Опитваме се да им държим съвестта будна, да бъдат снизходителни един към друг, да се обичат и да славят Бога. Опитваме се да ги научим да бъдат благодарни за всичко. И за доброто, и за лошото – за всичко, което ни дава Бог, защото то е за наше вразумление и нашето спасение. Бог се грижи за нас.“
Много от момчета в храма са иподякони, които помагат на свещеника по време на богослужението. След Великия вход всички деца слизат в енорийския център, където остават до края на Светата литургия и се отдават на рисуването.
Сюжетът се определя от притчата в Евангелието, което те слушат по вътрешната уредба на храма. Така децата продължават да бъдат участници в Литургията и изразяват преживяното на белия лист. В края на богослужението те отново се качват при възрастните за причастие. Когато службата приключи, показват на възрастните творбите си.
Снимки: Дарина Григорова
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..