Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Тодор Кожухаров: Народната песен е вселена и винаги ще ни омайва

Снимка: kozhuharov.net

С „Магията на песента“, както е озаглавил репертоарната си книга, Тодор Кожухаров одухотворява и своя 50-годишен творчески юбилей. Великолепен кадифен глас, изящно овладян орнамент, вдъхновение и верен изпълнителски стил го нареждат сред песенните емблеми на Тракия. Идиличната среда на родното свиленградско село Мустрак, в която израства сред песни, хора, обичаи, е импулсът за професионалното му посвещение в музиката. Още ученик, Тодор Кожухаров ежегодно участва на традиционния фестивал „Китна Тракия пее и танцува“ и неизменно е отличаван със златен медал. Пословични са соловите му изяви по неизброимите тракийски многочасови сватби, концерти из цялата страна под съпровода на прочутите оркестри „Тракия“, „Орфей“, „Ямбол“, „Авлигите“, „Димитровград“, „Конушенската група“ и др., за да стигне до идеята за свой оркестър.

Основава го през 1989 г. с името „Южни ритми“, заедно със съпругата си – певицата Донка Кожухарова.



А през 1994 г. вече са лауреати на фестивала „Тракия фолк“. Многобройни са отличията на Тодор Кожухаров на наши и международни конкурси: две първи награди на Надсвирванията в Стамболово (1985 и 1986 г.), певческият конкурс във Варна – 1996 г., златен медал на Световната музикална олимпиада в Лос Анджелис, САЩ – 1998 г. и др. За фонда на БНР Тодор Кожухаров е записал над 200 традиционни тракийски песни. Има издадени 5 албума, включващи старинни образци, авторски песни в духа на традицията, но и македонски хитове и шлагери, така необходими за сватбарския му репертоар. Много българи запяха неговите песни, благодарение на ежегодните конкурси „С песните на Тодор Кожухаров“, провеждани в Хасково. Гостувал е с концерти в Европа, Азия, Америка.



Наскоро Тодор Кожухаров отбеляза своя 65-и рожден ден и половин век на сцената.

Още от детската градина пея – разказва известният изпълнител. – Спомням си, когато ме качиха на едно столче и запях „Злато моме“, повлиян от чичо ми Иван, който също изпълняваше тази песен (добре позната от репертоара на известната тракийска певица Пенка Павлова). Участвах и в танцовите състави на родното ми село Мустрак, Свиленградско. Там самодейността беше много добре развита. Имахме два танцови състава, участвал съм и в двата. Пазя хубав спомен и от концерт в Раднево с „Конушенската група“, точно бях направил първите си записи за БНР-Пловдив, после и за БНР-София. Участвах и в програмите на Концертна дирекция. Получи се затворен кръг: от студиото с хубави записи до концертния подиум, където видях как хората от градове и села  приемат моите песни. Та в Раднево срещнах един мой голям любител – бай Нено от с. Знаменосец. През годините се сприятелихме, пял съм на сватбите на неговите деца. Веднъж ми каза: „Тошко, ако нямах деца, щях да те осиновя, за да ми пееш по цяла седмица“. Ярък спомен за мен е едно участие в международен фестивал в Ню Йорк, които се провежда всяка година през януари. Имаше участници от Сърбия, Република Македония, Гърция и много други страни. Най-голямо впечатление направиха българските изпълнители. Самата зала беше украсена с български черги, престилки, национални костюми, губери. По време на нашите изпълнения се зави едно голямо хоро, от 3-4 ката, заловиха се хора от всякакви националности – американци, китайци… Като гледах тази картина си казах: „Наистина Господ е българин, за да се хванат всички на българското хорото и така да се възхитят от народното ни творчество“.“



В навечерието на Коледните празници певецът сподели и спомени от участието си в коледарските чети:


„В с. Мустрак имахме много добри коледарски групи. Бях около 11-годишен, когато мой комшия ме покани да участвам като „котка“. В коледуването в нашия край „котката“ има специална роля. Моята задача беше да се обаждам след всяка песен на коледарите и с мяукане да подсещам с какво да ни дарят стопаните: „Мяу, луканка! Мяу, кравайче!“ След това ме караха да им изпея някоя хубава тракийска песен.“



„В навечерието на коледно-новогодишните празници – каза още известният народен изпълнител – пожелавам на слушателите преди всичко здраве и доброта. Нека българският дух да е винаги в сърцата и душите ни, както е и сега. При своите срещи с публиката, виждам как българската песен омайва слушателите. Тя е вселена и ще ни омайва завинаги.“

Снимки: kozhuharov.net

Още от категорията

Оперният бас Славин Пеев: Нека български творби звучат по-често в залите

Камерен концерт, озаглавен “Българска рапсодия”, с произведения само на български популярни композитори ще представят в Пловдив трима изявени класически музиканти. Концертът е в зала “Съединение” на 16 май и е по повод Празника на българската просвета..

публикувано на 13.05.22 в 10:56

Ще има закон за повече българска музика в държавните медии

Популяризирането на българската музика в обществените медии обсъди парламентарната комисия по култура и медии. Партия "Възраждане" предлага със закон да се задължат БНР и БНТ 50 % от музиката в ефира им да е българска. Генералният директор на БНР..

публикувано на 13.05.22 в 10:04

“Усеща се сила“ – новото видео на Любо Киров

Преди по-малко от месец Любо Киров представи своя трети студиен албум ˮЦелуни ме“, в който са включени 11 песни. Сред тях са едноименната ˮЦелуни ме”, ˮКъдето няма време (със Стенли и Христо Мутафчиев), ˮПриятели завинаги (с Графа и Орлин Павлов),..

публикувано на 13.05.22 в 09:55