Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Предизвикателства в социален и фискален аспект очакват България през 2022

Страната ни може да получи средства по Плана за възстановяване най-рано през август

Снимка: Pixabay

Периодът на пандемията от Covid-19 и влиянието ѝ върху нашия живот, един ден вероятно ще се изучава в учебниците, но засега вирусът все още е сред нас, а България се подготвя за настъплението на щама Омикрон. Тревогите за бизнеса и потребителите обаче не засягат само здравния, а и икономическия аспект от кризата. Те проличават и в анкетата, с която по традиция Българската стопанска камара (БСК) обобщава отиващата си година.

Резултатите от допитването, проведено в периода 8 ноември – 8 декември показват, че българският бизнес не познава добре Националния план за възстановяване и устойчивост /НПВУ/ и Европейския зелен пакт – двата документа, които ще бележат насоките на икономическото развитие в бъдеще:

„Над 56% от анкетираните не са запознати със съдържанието и на двата документа – обясни заместник-председателят на БСК Станислав Попдончев. – Малко над 1/3 ги познават частично и едва 7% от предприятията декларират, че знаят какво е съдържанието им. Сходен отговор получаваме и на въпроса доколко някой от проектите в НПВУ може да подпомогне техният бизнес. 64% или не могат да преценят или не са запознати, 19% твърдят, че няма да окаже отражение на тяхната компания и едва 17% са убедени, че ще им помогне.“

Станислав Попдончев

Познати или недотам, двата източника на европейско финансиране засега са недостъпни за бизнеса у нас. Причината е драстичното забавяне на процедурата по внасяне на Плана в Европейската комисия.

„Тепърва ще се коригират грешките, които сме допуснали, като за целта разполагаме с два месеца, последвани от нова проверка на ЕК – обясни в интервю за Радио България финансовият експерт Мика Зайкова. – Първи транш от очакваните в страната 13 милиарда евро е реалистично да получим след август.“

Тревожен белег в състоянието на икономиката ни през 2021-ва са и намалелите преки чуждестранни инвестиции. По данни на БНБ за месеците от януари до октомври, те възлизат на 1,144 млрд. евро, което е 50,7% по-малко спрямо същия период на миналата година (2,322 млрд.евро).

Рекордното поскъпване на електроенергията е другият удар, който се стовари върху бизнеса през отминаващата година, а оттам и върху всички граждани, които усещат ефекта ежедневно.

Като реакция на високите цени на електроенергията, българската държава подпомага бизнеса като изплаща по 110 лв. на мегаватчас изразходван ток. От своя страна Асоциацията на индустриалния капитал предлага от началото на януари помощта за бизнеса да покрива 75% от разликата между борсовата и прогнозната цена на Комисията за енергийно и водно регулиране.

„Свръхвисоките цени на енергоносителите принуждават около 62% от анкетираните да увеличат цените на своята продукция – посочи председателят на БСК Добри Митрев. – Този скок се усеща от всички нас, като най-често търсим вината за него у търговците. Реалната причина обаче е заради цената на енергията.“

Добри Митрев

В тази ситуация новоизбраното Народно събрание не чака дълго, а наложи мораториум на цените на електричеството, парното и водата, който ще остане в сила до 31 март догодина. Министърът на икономиката Корнелия Нинова подкрепи „озаптяването“ на цените, което трябва да помогне на домакинствата, но призова да се помисли за компенсации на фирмите и дружествата, които ще претърпят съответни загуби. А до края на март трябва да се предприемат и някои важни стъпки:

„С помощта на енергийни и икономически експерти, целият мозъчен тръст в страната, трябва да съставим стратегия за развитието на енергетиката – посочва Мика Зайкова. – Нуждата от преосмисляне на модела на нашата икономика, в която средствата да се влагат ефективно с цел създаването на продукти и услуги с висока добавена стойност, е огромна. Не успеем ли да обновим икономиката си било в услугите, било в индустрията или транспорта, няма да можем да просперираме.“

Мика Зайкова

2022 година няма да бъде лека, прогнозира Мика Зайкова. Приемането на изцяло нов бюджет, за да бъдат решени важни проблеми в социален и фискален аспект, спешният избор на ново ръководство на Българската народна банка и добре обмислена реформа на пенсионната система са само част от предизвикателствата, които очакват управляващата коалиция.

Снимки: Pixabay, БГНЕС, БСК

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Над 1/5 от българите живеят под прага на бедност

Линията на бедност в България през 2023 г. е 637,92 лв. Година по-рано показателят е бил 525,92 лв., обяви Националният статистически институт. При последния размер на линията, под прага на бедността са живяли 1,3259 млн. българи, или 20,6% от..

публикувано на 26.04.24 в 14:06
5 блок на АЕЦ

АЯР лицензира ядреното гориво на "Уестингхаус" за АЕЦ "Козлодуй"

Агенцията за ядрено регулиране издаде разрешение на АЕЦ "Козлодуй" за поетапен преход към нов тип ядрено гориво RWFA за V блок, произведено от "Уестингхаус". Процесът по преминаване към новия тип гориво ще продължи четири години. От агенцията..

публикувано на 22.04.24 в 14:30

Служебният премиер приветства Софийската среща на Виенския икономически форум

Ние сме гаранция за стабилност в региона, казва в своето приветствие към "Виенския икономически форум – Софийска среща 2024" служебният премиер Димитър Главчев, предава БТА. Изправени сме пред предизвикателства, които са последици от пандемията и..

публикувано на 22.04.24 в 11:31