Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Силвестровден – народни обичаи и вярвания

На 2 януари православието почита Св. Силвестър – римски папа, живял през III-IV в. През 314 г. е избран за римски епископ и папа, какъвто остава до смъртта си през 335 г. – време, в което били проведени най-важните реформи на Константин Велики (306-337 г.) за прекратяване на гоненията на християните и укрепване на църквата. Св. Силвестър преименувал неделния ден от „ден на слънцето“ в „ден Господен“, понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите.

В българския народен календар 2 януари е отреден за празника Силвестровден,  разпространен основно в Източна и някои райони на Средна Северна България. Наричат го още Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри, Силвестровден. Има очистителен характер и е в чест на едрия рогат добитък – биволи, волове и т.н. 


В по-ново време на този ден празнуват имените си дни Силвия, Силва, Силвана, Силвестър и др.

Названието Риначовден най-добре обяснява същността на обичайните действия – тогава, за пръв път след началото на коледните празници, се почистват оборите. В нощта срещу Силвестровден момците, които са коледували и сурвакали (възможно е да се включат и женени мъже), отново се разделят на дружини  – този път, за да посетят домовете, в които се отглежда впрегатен добитък. Известяват за тръгването си с музика и песни, които ги съпровождат през цялото време, а пътя си осветяват с фенери. В тази нощ стопаните и риначите не се срещат и не разговарят, защото „е на лошо“. Портите остават отключени, кучетата са вързани. В обора домакините оставят пита, месо, вино. След като почистят, мъжете взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На някои места стопанинът ги кани на празнична трапеза на следващия ден.


Ако някой момък е обиден или отблъснат от девойката, която харесва, на Силвестровден може да си отмъсти и вместо да изрине обора, да хвърли още тор вътре. Подобно действие се счита за опозоряващо, затова бащата на момичето бърза да изчисти още преди изгрев слънце.

В Западните Родопи наричат деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът трябва да е добър и заможен човек, за да бъде добра и благодатна годината. Според обичая, на трапезата не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.


На този ден се изпълняват и песни, в които биволите най-често са „брези“ (с бяло петно на челото), „лиси“ (със светли петна) или караман (черни).

Особено популярна е песента „Караман бивол порева“, която намираме в репертоара на големите народни певици Недялка Керанова, Елена Граматикова, както и на талантливата Динка Назлъмова и оркестър „Славяни“.

Снимки: архив

Още от категорията

Фестивал на Странджанската зеленика се провежда на южното ни Черноморие

18-то издание на фестивала на странджанската зеленика се провежда този уикенд в село Бродилово, община Царево.  Организатор е Дирекцията на природен парк Странджа, а по традиция домакинството му се поделя между югоизточните общини Царево и Малко Търново...

публикувано на 15.05.22 в 11:10
Центърът на село Петрич

Накит на аристократка от 19 век става повод за празник в софийското с. Петрич

На 7 май от 11,00 ч. в подбалканското село Петрич (община Златица) ще се проведе за първи път Празник на накита. Той е свързан с честване на 146-годишнината от обявяване на Априлското въстание в с. Петрич и посещението на английската аристократка..

публикувано на 07.05.22 в 06:35

Национален събор на овцевъдите в България се открива днес

На 6 май, Гергьовден, в 11.00 часа край Петропавловския манастир, обл. Велико Търново, се открива десетият Национален събор на овцевъдите. Началото ще поставят кукерите джумали от село Калугерово, Пазарджишко, чийто ритуален танц ще прогони злите сили и..

публикувано на 06.05.22 в 08:05