Малцина знаят, че любимото на поколения българи „Дунавско хоро“, което по традиция зазвучава във всеки български дом още в първите минути на Новата година, е написано една пролетна вечер. 

Сякаш вдъхновено от новото начало в природата, то създава невероятното усещане за лекота и сила, която прониква във всяка клетка. 

„Дунавското хоро“ е невидимата духовна нишка, която свързва милиони българи, независимо в коя точка на света се намират, за да укрепи чувството им за общност и родова принадлежност. 

Танцуват го всички – и млади и стари, дори и неуверените в стъпките му, защото завладява духа и увлича с радостта, която струи от ритъма му и краката сами заиграват под музиката.

„Наистина е любимото хоро на всички българи – отбелязва Ива Тодорова от организацията за култура и фолклор „Таратанци“. – Станало ни е толкова близко, че не може да започнем Новата година без него. Играе се в цяла България, но по произход е северняшко. Името му идва от известната пиеса на композитора Дико Илиев, написана през далечната 1937 година. Хорото се среща под различни наименования, свързани с местностите по протежението на р. Дунав и Средна Северна България. Познаваме го и като Свищовско, Търновско, Северняшко, а стъпките му – пет напред и три назад подсказват колко е важно да бъдем винаги с две стъпки напред.“

Не е случайно, че именно тази мощна сила, която се издига като всеобща молитва от танцуващите, има целителни пречистващи свойства. Енергията, която се завихря при изпълнението на хорото, прониква дълбоко в тялото на танцуващите, за да оформи красив кръг от стъпки, подобен на мандала, заплетена от живия човешки дух. Формите, които образуват стъпките на отделните български хора са открити случайно през 2014 г. от младите създатели на Фондация „Таратанци“. По време на форум, организиран от сдружение „Обединени идеи за България“, те откриват новаторски метод за изобразяване на българските хора, чрез графични фигури от стъпките им. Последователността е показана с цветове и цифри, така че всеки начинаещ да може да проследи движенията.

„Беше много интересно, когато завъртяхме стъпките на „Дунавското хоро“. Знаем, че фразата му се повтаря и се изиграва в кръг и на графиката се получи изображение, което малко напомня вълните на Дунава. Всяка форма на хоро, която пресъздаваме си има фон от цветни линии, които показват метричната пулсация, а в случая линиите на „Дунавското хоро“ са зелени и сини, за да показват размер 2/4. Това са и някои от типичните цветове на известните шевици в носиите на северняците.“

Разбира се, дигитализацията не е заместител, а покана към хората да отидат в залата и да се запознаят на живо с танцовия ни фолклор. От друга страна, това е и един своеобразен начин за съхраняване на стъпките на застрашените от изчезване български хорà, които са слабо известни и не се играят масово. Затова организацията решава да възпроизведе графичните форми на колкото може повече хорà и да ги дигитализира, като до момента така са съхранени 40 български хорà от познатите ни над 300.

Радостното е, че все повече млади хора се обръщат към народните танци, за да се свържат с българския корен.

„Може би е някак кодирано вътре в нас и дори да не сме сигурни в точните стъпки, ритъмът ни води – посочва Ива Тодорова. – Редом с правото хоро, „Дунавското“ се е превърнало в хороводен химн, който всички знаем. И ако искаме да разкажем на някой чужденец за фолклора ни, особено на празник, няма как да не му представим „Дунавското хоро“.

Тази година „Таратанци“ спечели европейската награда за културно наследство „Европа Ностра“ за дигитализирането и съхранението на българските хорà. Отличието е голям стимул и заслужено признание за труда им, посветен на обединението на българите и съхраняване на българското духовно наследство.

Снимки: taratanci.com, YouTube