След Йордановден и обредното къпане на мъжете, януарската поредица от обичаи продължава с Ивановден, отбелязван на 7 януари. В църковния календар това е денят на Йоан Предтеча, кръстил Иисус в свещените води на река Йордан.
Народният празник е посветен на кумството, побратимството, разбира се и на всички, които носят имената Иван, Иванка и техните производни. Ритуалите отново са свързани с пречистващата сила на водата, осветена на Богоявление.
Младежите къпят момите като ги пръскат с вода или се опитват изненадващо да ги хвърлят в реката. Това е повод за много смях и закачки. На Ивановден къпят също омъжените жени, сгодените девойки и непременно – имениците.В някои райони и до днес коледарите изкъпват своя водач и така техният тайнствен обред се счита за завършен. От своя страна водачът кани дружината на празнична трапеза.
Според обичая, на този ден кумовете ритуално къпят (поливат или пръскат с вода) младата двойка, която са венчали предишната година, а вечерта младоженците задължително посещават дома им, носейки вино, хляб, печено месо и т.н. Тогава официално приключва говеенето (обредно мълчание в знак на уважение) на булката пред кума, почитан като покровител на младото семейство. Своето уважение към кумовете засвидетелстват и семействата, които са женени от години.
Неизменна част от веселието на Ивановден е празничното хоро, което събира млади и стари.
Следва Бабинден, който във фолклорните представи е последният от обичаите, свързан с обредно къпане. Приключили са и Мръсните дни, което означава, че могат да започнат годежите и сватбите, разрешени чак до началото на Великденските пости.
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..