Държавните политики към българите зад граница са във фокуса на специална парламентарна комисия. В 47-то Народно събрание тя се оглавява от Антоанета Цонева. Народният представител от коалиция „Демократична България“ е съосновател на неправителствена организация с богат опит в наблюдението на изборния процес у нас и в български секции в чужбина. Една от целите ѝ, като председател на Комисията по политиките за българите извън страната, е да позволи българските граждани да упражняват безпроблемно правото си да гласуват, без значение в коя точка на света се намират.

В специално интервю за Радио България Антоанета Цонева отговори на важни въпроси – ще бъде ли променен Законът за българите в чужбина, как да се оптимизира работата на Агенцията за българите в чужбина, кога електронните услуги реално ще могат да се ползват от сънародниците ни зад граница…

Дигитализацията на услугите, предоставяни от консулските и дипломатическите ни представителства е ключов въпрос, по който вече се работи съвместно с Министерството на електронното управление и Министерството на външните работи. Засега онлайн българите в чужбина могат да използват само електронен подпис при подаване на документите за издаване на лична карта, както и да изпратят електронна заявка за запазване на час в някои от консулствата ни. Какви нови услуги  ще бъдат добавени, ще стане ясно до дни, посочи Антоанета Цонева:

„Във всички случаи ще бъдат онези, които най-често се ползват от българските граждани в чужбина, така че да не се налага да си хванеш самолета и да се върнеш в България, за да получиш по-лесно и бързо желаната услуга“ – обясни Цонева.

До края на февруари пък, ще е готова оценката за въздействието на Закона за българите в чужбина, възложена на Националния център за парламентарни изследвания. Неговото осъвременяване е задължително условие и част от пълноценната дискусия за подобряването на законодателната рамка, свързана със сънародниците ни зад граница.

„Този закон е приет преди повече от 20 години и оценката на всички е, че вече не е адекватен спрямо настоящата ситуация. Той предвижда да има специални представителни органи, като Национален съвет, в който да се включат членове на българските общности и институции. Преди да се състави такъв обаче, трябва да се разгледа законовата рамка, да се подредят институциите, които имат правомощия да реализират политики с общностите ни в чужбина и да заработят в сътрудничество помежду си.“

През 2021 г. в България се проведе преброяване на населението и статистиците оповестиха – българите са намалели  с 11.5% през последните десет години. Според Националния статистически институт в момента броят им е 6 520 000. Причините за това са комплексни, една от тях обаче е емиграцията:

„Напълно наясно сме, че гражданите, избрали да се преместят в някоя от страните членки на ЕС, са изключително мобилни и често сменят своето местонахождение – коментира Антоанета Цонева. Важен, според нея е най-честият мотив за емиграция на българите, а именно загубата на перспектива за развитие. – Те настояват за по-високи възнаграждения, по-добра професионална реализация и среда за отглеждане на техните наследници. Когато тези условия се подобрят и започнат да се доближават до средноевропейските, тогава хората ще започнат да обсъждат своите стратегии за завръщане. Задачата ни като политици е да успеем да изчистим корупционната среда, в чийто плен са българските институции. В противен случай, решенията на въпроса, как политиците да мотивират българите да се завърнат, биха звучали по-скоро като лозунги“ – допълни председателят на Комисията по политиките за българите извън страната.

По думите ѝ, трябва много ясно да се установи къде и с каква концентрация са българските общности по света, за да може ресурсите на българската държава да се разпределят адекватно. „Къде да има дипломатически представителства, необходимостта от изнесени консулски служби за удобство на хората, дигитализацията също е много важен елемент от връзката на гражданите с българските институции“ – посочи Цонева. Що се отнася до правата на сънародниците ни в чужбина, свързани с участието им в обществения и политическия живот у нас, тя уточни:

„Направили сме доста за облекчаването на начина на гласуване в чужбина, но това, което още трябва да се случи е да се въведе дистанционното гласуване, за да се премахнат физическите бариери пред вота в чужбина. Защото българските граждани извън граница показаха, че имат интерес – рекордни числа от хора гласуваха на последните три избора. Има още работа за електронното гласуване – когато електронната идентификация бъде въведена от Министерството на дигитализацията, ще трябва да се започнат първите стъпки към експериментално гласуване през интернет. Ние имаме готовност да обсъждаме и гласуването по пощата. Това са стъпки, свързани със заздравяване на връзките между българските общности и институциите на българската държава, които според нас са много важни.“

От съществено значение е подобряването на репутацията на Държавната агенция за българите в чужбина ( ДАБЧ). Тя беше сериозно накърнена, след като през 2018 година неин председател беше арестуван и обвинен като ръководител на престъпна група за търговия с документи, необходими за придобиването на българско гражданство. Сега предстоят много усилия в посока активизиране на участието на ДАБЧ в мрежата от институции, които работят с и за общностите ни зад граница – заяви Антоанета Цонева и допълни, че от новото ръководство, избрано през октомври, очаква списък с инициативите на Агенцията, актуални данни за административния капацитет и бюджета, от който се нуждае, за да работи по оптимален начин.

В своето интервю за Радио България, Антоанета Цонева обяви също учредяването на Обществен съвет към парламентарната комисия за българите в чужбина. Той ще има консултативни функции и ще помага да бъдат идентифицирани, обсъдени и решавани въпроси, свързани с българските общности зад граница. В него представители на обществените медии също ще имат своето място. В Радио България - многоезичния сайт на БНР, Цонева също вижда надежден партньор за пълноценната работа на парламентарната комисия, която тя оглавява:

„Много бих искала да използваме и контактите ни с Радио България като възможност да информираме сънародниците ни зад граница за нашата работа.“