Певческото майсторство на именитата ни певица е пример за семейно-родова приемственост. Репертоарът ѝ е от чистия песенен извор на родния радомирски район и израз на почит към местния изпълнителски стил. Той включва така характерните ритмични, закачливи песни, но и бавните, т.нар. марковски образци, типични за граовската сватбена обредност. Красивият ѝ тембър, с характерния алтов оттенък, е още един цвят от палитрата на гласовитите шопски певици.

Снежана Витанова е родена в село Дрен, Радомирско. Преминава през майчината школа на обучение, за да се посвети съдбовно на родните шопски песни. Има висше икономическо образование, но в годините успешно съчетава основната си професия с активните си певчески изяви по концерти, събори, сватби. За фонда на Националното радио е регистрирала повече от 70 записа на самобитни песни, верни на старинния стил. Снежана Витанова успя да привлече за народната музика и своите две дъщери – гъдуларка и певица, които развиват музикалните си умения в ДЮФА „Изворче“ при Двореца на децата, София.

По повод годишнината, която наскоро закръгли (на 10.01.), за Радио България Снежана Витанова споделя спомени от певческото си минало, което започва от родното село.

„Най-красивото село в Радомирския край е Дрен. Аз съм закърмена с майчините песни. Най-напред съм я чувала как пее в трудното ѝ тогава ежедневие, в немотията и беднотията. По-късно се омъжих в певческо семейство от Горна Диканя, оттам, от свекърва ми научих доста песни, също и от бабите и прабабите, успях да ги запиша. И така животът си вървеше, за да стигна заветните 70 години. Тези хубави старинни песни не искат пипане. Почнеш ли да пипаш – стават неестествени, нямат колорит, нямат това излъчване, което да докосне слушателя. Така преценихме и заедно със съпруга ми, Костадин Сърбинов, дългогодишен гъдулар в ОНМ на БНР, така изградих свой собствен стил и репертоар. В тези 70 години имам безброй хубави спомени. Няма да забравя когато за първи път се качих сцена. Бях на 7 – 8 години и пях на фолклорния събор в с. Голо бърдо, Брезнишко. Бях толкова малка, че не достигах микрофона. Един от организаторите през цялото време трябваше да държи стойката на микрофона, за да си изпея песента „Не рони се, невене“.

Като поотраснах и натрупах опит със записи, участия и концерти, пак на един събор в Дрен, се виеха хорà и докато хороигралците си почиваха, аз започнах една бавна песен – „Мома жито жъне“. Докато пеех, видях жените около мен да си бършат сълзите. Явно съм върнала тези жени назад в годините, докоснала съм сърцата им, за да е такава реакцията им. Ето затова на автентичните песни не трябва да се слагат „декорации“.

Обичаната изпълнителка подчерта и огромната роля, която имат някои от солистите на ОНМ на БНР, както и целият оркестър в професионалното ѝ израстване.

„Първите ми записи за радиото бяха с групата на виртуозния гъдулар Атанас Вълчев, заедно с Георги Дойчев – гайда, Данчо Цветков – тамбура, Огнян Василев-Джими – тъпан, Господин Станев – кавал. Имах голям трепет и притеснения, но записите излязоха сполучливи – стилни песни, с хубави текстове. Заредиха се в годините и записи с ОНМ на БНР, с групата на Росен Генков, автор на аранжиментите. Имам издадена касета с оркестър „Славия“ на тамбуриста Румен Сираков. С него, със съпруга ми, а също с гайдаря Трайчо Балджиев и Джими съм пяла около 15 години по сватби. Работата с тези музикантите от класа беше за мен голяма школа. Аз и до днес следвам пътя на песента – постоянно слушам музика, чуваме се с колегите Славка Секутова, Александър Станков, Росен Генков, Димитър Лукарски. Това е моят начин на живот – песента. Желая на всички здраве и много да обичат българския фолклор.“