Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Интерактивна карта представя вкусни гозби на автентичен български диалект

Група учени тръгва на експедиция в населените с българи земи, за да вкуси автентични думи и да изговори ястия с лъх на минало

Снимка: ibl.bas.bg

Как българските диалекти се разкриват посредством гозбите на нашите прабаби или обратното можем да научим, ако „разлистим” „Интерактивната кулинарна карта на българската езикова територия” на Института по български език към БАН. Освен за говорите и за старите блюда, картата предава информация за българина днес – как живее той, какви са неговите навици и обичаи, чрез аудио- и видеозаписи, галерия от снимки и статии на български и английски език в интернет.

Картата далеч надхвърли нашите очаквания да бъде само езикова и само кулинарна – разказва ръководителят на проекта проф. Ана Кочева. – Получи се истинска животопис на съвременния българин от малките населени места през 20-те г. на XXI век – хората ни се показваха в автентичните си народни носии, включително докато готвят и разказват за дадено ястие, случваше се дори да ни попеят песни от своя край. Установихме, че българинът зачита традициите, спазва традиционната диета, свързана с православния календар, но най-много обича да седне на софрата, събирайки семейството около нея. Така че на картата можем да видим българските традиции много добре съхранени не само на празника, но до голяма степен и в делника.”

проф. Ана Кочева

Макар да смятат, че са добре подготвени диалектолози, учените се сблъскват с изненади във всяко населено място. В Банско разбират защо местните произнасят традиционното ястие чомлек (свински джолан с картофи в глинен гювеч) с „у” в първата сричка, а обяснението е просто – заради месото, зеленчуците, но най-вече чесъна то прогонвало чумата. Развенчават също така мита за вредните свойства на сланината, сблъсквайки се с пръжки не само на трапезата, но и с близо 20 техни наименования. Оказва се, че пръжките (стопена сланина посредством пържене) присъстват дори в десертите – в село Гумощник в Троянския Балкан с подобна мазнина се прави сватбарското жито, докато в Банат – историко-географска област, населявана от българи католици в някогашната Австро-Унгария, днес в границите на Румъния, Сърбия и Унгария – приготвят тестена закуска, известна като сладки крофли с джумерки, както наричат пръжките там.

Сватбарско жито от Гумощник

И тъй като изследват цялата българска езикова територия, учените посещават селища не само у нас, но и в Западните покрайнини, Северна Македония, Албания, както и историческите диаспори на банатските и на бесарабските българи. Ала където и да отидат, ги посрещат на „звънък български диалект”, архаичен и с характерни фонетични особености.

„Опасявам се, че всички слухове за преждевременната смърт на диалектите са до голяма степен преувеличени, защото и младите хора добре владеят кулинарните традиции, които са научили от своите баби и дядовци – казва проф. Ана Кочева. – Установихме, че в Родопите всички знаят как се приготвят специфичните родопски ястия. Така в Смилян 23-годишен момък на автентичен родопски диалект ни разказа и направи боб по смилянски, нямащ нищо общо с това, което ни продават на пазарите и в магазините. Там опитахме също бърканица и пареник с месо, яйца и сирене. Давам пример с Родопите, но почти навсякъде се оказва, че и снахите, и дъщерите, и дори младежите пазят кулинарното и езиковото знание. Слава Богу, защото върху това се крепи и България.”

Съвсем неотдавна кулинарната карта беше представена при голям интерес в Българския културен институт в Берлин. Ако пандемичната обстановка позволи, тя ще има своята премиера и пред други общности в чужбина, включително славистични институции и университети. А щом пукне пролет, учените от Института по български език ще се отправят на поредната си експедиция – този път в неизследвани части от Североизточна България, Крайдунавската област и Западните покрайнини. „С гордост мога да кажа, че по-голямата част от езиковата територия вече е покрита”, заявява проф. Ана Кочева.

Снимки: ibl.bas.bg, БГНЕС, личен архив

Още от категорията

Фестивалът за улични изкуства 6Fest – в Пловдив през уикенда

В почивните дни – 21 и 22 май, в Пловдив ще се проведе основната програма на Фестивал за улични изкуства 6Fest. Юбилейното десето издание е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата.  На 21 май, събота, пловдивчани и гостите на..

обновено на 20.05.22 в 17:46

И библиотекарите излязоха на протест

Служителите в библиотеките излязоха на едночасова предупредителна стачка заради неизпълнено от държавата споразумение за минимални начални основни заплати.  Представители на синдикалните организации заявиха, че библиотеките са принудени да работят в..

публикувано на 20.05.22 в 16:12
Теодора Димова

Теодора Димова е отличена с френска литературна награда

  Романът "Поразените“ на българската писателка, драматург и есеист Теодора Димова спечели френската литературна награда "Фрагонар". "Поразените" (Les Dévastés) излезе във Франция в началото на 2022 г.  "Когато започнах да пиша романа "Поразените",..

публикувано на 20.05.22 в 10:09