Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Природните феномени Каменните гъби и Вкаменената сватба край Кърджали са обвеяни с легенди

Каменните гъби край с. Бели пласт
Снимка: Венета Николова

Хилядолетни мегалити, притаени в гънките на планината, тракийски светилища, стари каменни мостове и скални образувания, подобни на извънземни пейзажи, разпалват човешката фантазия в околностите на град Кърджали. Районът се намира в Източните Родопи – една митична земя, обвеяна с легенди.

Преди милиони години тук се е простирал океан. В резултат на интензивна подводна вулканична дейност, на дъното му се наслагвали дебели пластове пепел. Пепелта се примесила с късове от рушащите се крайбрежни скали и така постепенно се заформили причудливи групи от туфи. Впоследствие тези образувания били доизваяни от вятъра и пясъка и се превърнали в истински каменни приказки.

Каменните гъби край село Бели пласт

Ако пътувате от Кърджали за Хасково, вляво от автомобилния път, близо до село Бели пласт, ще видите малко възвишение, увенчано от фантастична природна композиция. Това са каменните гъби – една от най-големите атракции в района. Високи са до 2,5 м, горе-долу толкова са широки и гуглите им. Пънчетата са ронливи и податливи на ерозия, затова пък шапките им са твърди, защото съдържат т.нар. вулканично стъкло. В зависимост от светлината, оттенъците на туфестите гъбки преливат от розово и зеленикаво до ослепително бяло.Обявени са за природна забележителност преди повече от 4 десетилетия, а защитената местност е местообитание и на някои редки птици – канарче, египетски лешояд и пр.

Каменните гъби са обявена за защитена местност

За жалост Каменните гъби не се охраняват, благодарение на което туристи масово се катерят върху ронливите природни творения за поредното селфи на фона на близките родопски възвишения.

Подобно на повечето скални явления в района, и Каменните гъби си имат легенда.

Легенда за храбрите дъщери на Радуил

Според нея гъбите са вкаменените тела на четирите дъщери на въглищаря Радуил. Веднъж, когато момичетата отишли за вода, група разбойници ги подгонили. Ала девойките подплашили коня на главатаря. Той паднал на земята и те го убили, след което хукнали към близката гора. Но един от злодеите ги настигнал, замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата девойка. Щом докоснала земята, тя се превърнала в каменна гъба. Същото сполетяло и сестрите й. Нападателят понечил да избяга, ала при първата крачка се превърнал в черна скала. И до днес хората наричат самотната грозновато нащърбена канара в близост до гъбите Каратепе (черен хълм).

Вкаменената сватба край село Земзелен

Предполага се, че Вкаменената сватба е започнала формирането си преди 40 милиона години

Близо до асфалтирания път край кърджалийското село Земзелен, ще попаднете на фантастична природна „конструкция“. Тя се разгръща на около 40 декара и рисува във въображението силуети на хора, животни, растения и пр. Скалните образувания са обагрени в различни цветове – бял, жълт, розов, зелен, ръждивочервен, в зависимост от светлината и минералния им състав. А най-впечатляващи са двете 10-метрови фигури, които напомнят на прегърнати мъж и жена. Местните ги нарекли Каменната сватба и до днес разказват една легенда.

Легенда за грях и възмездие

Според нея по време на сватбено шествие край с. Земзелен, задухал силен вятър и открил лицето на булката. От неземната ѝ красота свекърът онемял и през главата му минали нечестиви мисли. И тогава, изведнъж, цялата сватба се вкаменила. Останал само младоженецът, вцепенен от мъка и ужас. Замолил той вятъра да вкамени и него. Молбата му била чута. В краката на момчето останала единствено малка локва, образувана от неговите сълзи, която съществува и до днес.

Вкаменените младоженци

Снимки: Венета Николова

Още от категорията

Екскурзии с кауза или как да подкрепим опазването на дивата природа в България

Устойчивият туризъм отдавна не е мъждееща се на хоризонта неясна цел. У нас поредица от проекти и инициативи от години проповядват т.нар. “бавно пътуване“ с минимален въглероден отпечатък, щадящо околната среда и в подкрепа и на местните общности...

публикувано на 16.05.22 в 10:05

"Фестивал на хвърчилата" в Бургас приветства лятото

"Странджа не е като другите планини. Ако на други места можем лесно да изпаднем в ситуация на опасност, то в Странджа отиваме да се учим и съзерцаваме природата. В Странджа движението сред природата е истинска наслада и почивка" – така Владимир Димитров..

публикувано на 13.05.22 в 11:09

Свобода, благородство, отдаденост – скритите в с. Петрич символи на героите

В края на април и началото на май ние, българитe, си припомняме за удивителния порив към свобода на героите от Априлското въстание . Много пъти сме говорили за делото на априлци през 1876 г. и дори ни се струва, че тази тема вече не крие изненади...

публикувано на 12.05.22 в 14:16