Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Covid епидемията рафинира човека и изкристализира неговите истински страни

Снимка: архив

Епидемията от коронавирус бръкна дълбоко в човешката душа и извади неподозирани същности във всеки един от нас. У някои се породиха екзистенциални питания – за да намерят отговорите, те поеха по пътя на духовното израстване. А други, не успявайки да излязат от собствените си стереотипи и да припознаят Covid-19 като изпитание, отговориха с агресия и заслепение.

Бирали Мюмюн

Върлуващата вече втора година епидемия е момент на рафиниране на човека и на изкристализиране на неговите истински страни, смята Бирали Мюмюн, ръководител на Центъра за духовно наставление и консултации към мюсюлманското вероизповедание.

„Спомням си времето, което прекарах в болницата с тази болест – връща лентата той. – Хората забравяха за своите етнически и религиозни различия и се стремяха да помогнат на другия дори в най-малките битови необходимости, тъй като медицинският персонал нямаше възможност навреме да обслужва всеки. И тогава се налагаше пациентите с по-голям „стаж” в болницата да изключват системата на човека от съседното легло. Всичко това създаваше една ситуация в лечебните заведения, която не бихме възприели в друго време. По същия начинлекарите се радваха буквално като деца за всеки, преминал изпитанието и започнал малко по малко да се възстановява, защото процесът беше много бавен и почти неосезаем за болния.“

Според клиничния психолог д-р Велислава Донкина една от важните тенденции вследствие на Covid-19 е регресът на обществото като цяло и на всеки един от нас.

Д-р Велислава Донкина

„Когато се сблъска с нещо стресиращо и трудно, човешкото същество реагира на заплахата от външната среда и в него проговаря способността му да остане относително разумен и в равновесие или пък да не успее – казва тя. – Крайните обвинения, големите страхове, мнителността, заплахите разкриват, че в действителност сме много наранени и ни е много трудно. В същото време държавата в опита си да организира кризисната ситуация ни нарежда какво да правим и ние се поставяме в позицията на дете. А това, в съчетание със страха, води до регрес. Всъщност епидемията ни показа, че сме незрели – сякаш се намираме във възрастта на тийнейджърите и се държим като хора в ситуация на заучена безпомощност.“

Когато небето и земята дни наред спорят кой да вземе болния, но идва миг, в който страдалецът най-сетне сваля дихателния апарат, той осъзнава истински какъв благодат е здравето. И преосмисля отношенията си с околните – споровете и различията избледняват, изникват въпроси за смисъла на човешкото битие, упованието в Бог укрепва, за да не се остави човекът на страха и да продължи напред.

„Един от случаите, с които работя, е на 21-годишен младеж, който ме изненада с това изречение: „По време на епидемията ми се случи най-хубавото нещо в живота“ – разказва Бирали Мюмюн. – Запитах го какво е станало. А той ми каза, че е спрял да излиза и е започнем да мисли върху своето съществувание, върху значението на живота. Всичко това ме накара да започна да чета книгите, да се заинтересувам от религията, защото виждаме, че животът в един момент загубва смисъла“, ми каза той. Именно обяснението за съществуването на отвъдното повишава надеждата на човека и дава възможност на неговия жизнен потенциал да се възстанови и да започне да работи в подкрепа на жизнената му издръжливост, за да продължи напред, а не да се остави на страха и притеснението, които са налице при много болни.“

В моменти на премеждие всички, дори и отричащите присъствието на висша сила, прибягват до молитвата. Така се случвало и в болницата, където лекари и пациенти призовавали онова, което не е по силите им, да стори Бог.

„Лекарите правеха това, което знаеха, но в същото време кой решава дали да остане човек или не – пита се Бирали Мюмюн. – И тук ни се казва – човече, ти не си всичко на този свят и не ти определяш, може да си стигнал до много високи нива на техника, на цивилизация, но връзката ти с Бога всъщност определя морала, етиката, ценностите. Защото цялата тази динамика изражда човека и култивира в него отрицателните качества на егото, на излизането на агресията, когато нещо не ти се дава, не ти се позволява. Сега обаче се спряхме малко.“

Съставил: Диана Цанкова (по интервю на Цвета Николова, БНР - „Хр. Ботев“ и на Гергана Хрисчева, БНР-„Хоризонт“)

Снимки: архив, Facebook /Бирали Мюмюн, БНР, БГНЕС

Още от категорията

Радио България на руски език се чете още повече покрай войната в Украйна

"Сайтът на БНР на руски език се чете, включително и в Русия. Статистиката от aприл е, че най-много са посещенията на руския ни сайт от Литва. Все още се опитваме да си обясним това явление. Следват посещенията от България. Те са нараснали значително, което..

публикувано на 26.05.22 в 19:03

Топло с локални следобедни валежи

В петък  ще е слънчево с разкъсана висока облачност. След обяд над Североизточна България, Рило-Родопската област и западните райони на места ще превали и прегърми. Минималните температури ще са от 14 до 17°, в столицата ще е 14°. Дневните..

публикувано на 26.05.22 в 18:05

Село Брезница – малкото икономическо чудо на българския Югозапад

Брезница стана известно като селото на милионерите, заради богатите къщи с паркираните отпред луксозни возила, процъфтяващите предприятия и необичайно високия стандарт на населението. “Милионери е силно казано, просто имаме трудолюбиви и..

публикувано на 26.05.22 в 12:43