Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мандри, изби, кулинарни фестивали – на какво ухае Българският Северозапад

Снимка: severozapazenabg.com

Северозападна България може да е сред най-бедните региони в ЕС, но пък е един от най-добре запазените от природна гледна точка. Освен това е все още незасегнат от масовия туризъм. Две са причините за това. От една страна, тук липсват големите индустриални предприятия, които да замърсяват въздуха и почвата, а от друга – безобразната инфраструктура, която затруднява достъпа на туристите до този богат на природно и културно наследство край. „Но пък в световен мащаб именно тези диви, трудно откриваеми кътчета придобиват все по-голяма туристическа стойност“ – твърди журналистът Мариана Гомилева от сайта „Северозапазена България“. 

С колело до брега на Дунав за дегустация на местния памид

Селският туризъм е най-подходящият начин да усетиш природата и да се насладиш на малките радости в живота – като например вкусната и екологична храна. „Именно това кара туристите да преодоляват трудностите, свързани с лошите пътища и да посещават Северозапада. И всяко пътуване е оцветено с емоции и вкусове“ – казва Мариана Гомилева. Покрай пандемията, интересът към къщите за гости в региона значително се е увеличил. На места се предлагат атракции като събиране на билки, доене на крави, приготвяне на характерни ястия по стари рецепти и т.н.

На какво ухае Българският Северозапад?

„Ухае на омайната смес на розов божур, на игликата по поляните на Врачанския Балкан, ухае на прясно изпечените торлашки баници с дебелите кори, на свежестта на стотиците поточета, особено през пролетта, когато водопадите стават буйни, ухае на чаша рубинена Гъмза – един сорт, който е специфичен само за тази част на страната. Ухае на прясно приготвена риба от Дунав – нещо, което също е предпоставка за селски туризъм. Дори ако щете, на успокояващия тамян на манастирите, а те са в изобилие в този край“ – не скрива емоциите си Мариана.

Мариана Гомилева. В района туристите могат да дегустират вино от огромни бъчви

Вино и сирене като част от туристическата мозайка

Северозападна България е винарски регион. Тук се произвеждат типични местни сортове като Гъмза, Памид и други. Избите организират дегустации на вино и са част от визитната картичка на региона, заедно с множеството кравеферми и мандри. Чистата природа и просторните пасища са идеалната предпоставка за това. Както и инициативността на хората, които отвориха мандрите си за посещение на туристи и предлагат дегустации, развеждат гостите из производствените цехове и пр.

Дегустациите на местни сирена са на почит сред туристите

Така е в района на село Боровица край Белоградчишките скали. „Там  хората са инвестирали в кравеферма, която същевременно е и мандра. Постарали са се да има затворен цикъл на производство“, казва Мариана Гомилева. 

Кравефермата и мандрата край с.  Боровица приема всякакви туристи

Близо до селото пък има чудесна винарна, където се предлагат дегустации. Подобно съчетание на мандра близо до изба, които посрещат туристи откриваме и във врачанското село Типченица. В село Стакевци пък предлагат следното преживяване извън матрицата: „Там има приключенски детски лагер. Малчуганите берат билки, запознават се с живота във фермата, общуват със сърни, зайци, пауни, пуйки... Могат да издоят коза, крава и пр. И така ги изкарваме от дигиталния свят“ –обяснява Мариана.

Чудно място Стакевци

Фестивалният туризъм е другият коз за устойчивото бизнес развитие на региона. Като се започне с прословутия Фестивал на малината в живописния град Берковица и още:

„Прави се и фестивал на Торлашката кухня „Бел муж“ – това е ястие на Северозападна България, изцяло с млечни продукти. В село Баница пък има фестивал на баницата, където се предлагат баници с какви ли не плънки, включителнос агнешки дреболии. Много разпространена е торлашката подправка „бабина душица“. Това е местна планинска чубрица, която дава специфичен дъх на ястието. Тези фестивали допринасят за развитието на селския туризъм. Най-старият и известен е „От Тимок до Искър“ в Белоградчик. Той събира целия фолклор на Северозапада с много участници от съседна Сърбия и е апотеоз на местната култура и кулинарно наследство“ – казва в заключение Мариана Гомилева.

Снимки: Мариана Гомилева и severozapazenabg.com                                             

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Връх Станчов Камък е бижу в короната на Западните Родопи – нов екомаршрут в община Лъки

Родопската община Лъки работи по изграждането на нова екопътека, която ще води до емблематичния връх Станчов Камък , който е част от Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, научаваме от  сайта bgtourism.bg. Върхът е с височина 1299 м и..

публикувано на 14.07.24 в 09:10

#Бузлуджа: българският комунистически символ е знаменитост в Instagram

Изоставеният паметник на вр. Бузлуджа се превърна в истинска знаменитост в Instagram, заемайки 10-то място в класацията на най-посещаваните изоставени сгради в света. Данните на авторитетната застрахователна компания Алън Боусел Груп (Alan..

публикувано на 13.07.24 в 09:10

На море и петанк в Шабла

Там където лъчите на изгрева докосват най-рано българската земя, забавната игра петанк и морето си дават среща. И точно там, вече двадесет години, приятелите на прочутия спорт с метални топки се събират на международен турнир. Всички те са привлечени..

публикувано на 05.07.24 в 10:40