В интервю за „Радио България“ министърът на външните работи Теодора Генчовска заяви, че страната ни ще продължи да подкрепя легитимното искане на българите в Северна Македония да бъдат включени в нейната конституция, наравно с останалите народи. Тя е категорична и, че България ще държи на цялостното изпълнение на договора за добросъседство от 2017 г.
Министър Теодора Генчовска взе отношение и по темата за сигурността в региона, в контекста на кризата между Русия и Украйна, както и по въпроса за държавната политика към българите зад граница.
- Госпожо министър, има ли промяна в позицията на България по отношение на напрежението около Украйна?
- Българската позиция по Украйна е последователна и ясна: България е непоколебима в подкрепата си за независимостта, суверенитета и териториална цялост на Украйна в рамките на международно признатите ѝ граници, включително – териториалните води. В това уверих и посланика на Украйна у нас Виталий Москаленко, с когото се срещнах в средата на тази седмица.
Подкрепяме европейския и евроатлантическия път на Украйна. Продължаваме да отстояваме взетото решение на Срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. за присъединяване на Украйна към Алианса. Подкрепяме пълното и всеобхватно прилагане на Минските споразумения. Израз на подкрепата ни към Украйна е и планираното съвместно посещение на външните министри на страните от Европейския съюз в Киев.
На 21 февруари в Брюксел, в рамките на Съвета „Външни работи” (СВнР), ще се срещнем с украинския външен министър Дмитро Кулеба.
- Може ли да се каже, че при така развилата се ситуация съществува реален риск за сигурността на нашия регион?
- Кризата около Украйна има непосредствено значение за нашата национална сигурност. Към момента, няма стъпки от руска страна в посока деескалация на напрежението по границите с Украйна и в района на Черно море. Това е индикация за сериозни рискове и предизвикателства за сигурността по Източния фланг на НАТО и конкретно за България, което налага спешно приемане на широкообхватни мерки за гарантиране на сигурността на страната. Съвместно със съюзниците в НАТО и партньорите в ЕС България предприема конкретни действия за преодоляване на кризата и гарантиране на сигурността. Укрепването на Източния фланг на НАТО е приоритет за нас.
Искането на Русия НАТО да преустанови по-нататъшно разширяване на Изток е неприемливо. Всяка държава има суверенно право да решава собственото си бъдеще и външнополитическа ориентация, включително договорите и съюзите, с които да гарантира своята сигурност.
Същевременно, България подкрепя продължаващите дипломатически усилия за убеждаване на Русия да предприеме мерки за деескалация. Израз на тези усилия беше и посещението на френския президент Еманюел Макрон в началото на седмицата в Москва. Всички се надяваме, че здравият разум ще надделее.
Продължаваме да сме отворени за диалог с Русия, но без да правим компромиси с нашите ценности и принципи.
- МВнР вече изрази готовност в случай на нужда българите в Украйна да бъдат евакуирани. Има ли проявено такова желание?
- С екипа на посолството на Република България в Киев сме във всекидневна връзка. На този етап няма желание за евакуация. Знаете, че по принцип е добре тези действия да са координирани в рамките на ЕС и НАТО, но на този етап не се налага такава евакуация. Колегите следят обстановката и при желание ще бъдем информирани и тук във външното министерство.
- Запазва ли се динамиката в двустранните отношения с Република Северна Македония през последните дни?
- Да, този процес се характеризира с конкретни инициативи, коитосъздават благоприятни условия за по-ефективно сътрудничество в различни области от взаимен интерес. И това ясно се вижда през последния месец. Какво имам предвид:
Днес, 10 февруари, е планирано заседание на междуведомствената работна група „Инфраструктура, транспорт и свързаност", което включва и работни сесии с експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на енергетиката.
В петък, 11 февруари, ще се осъществи първият полет по вече обявената въздушна линия София-Скопие, в който ще участват от българска страна министрите на транспорта Николай Събев и на туризма Христо Проданов, а от страна на РСМ министърът на транспорта и съобщенията Благой Бочварски, министърът на местното самоуправление Горан Милевски и държавният секретар на Министерството на икономиката Размена Дурович. Те ще бъдат придружени и от представители на Националния борд по туризъм и български туроператори.
- Какво очаквате от срещата на експертните екипи на министерствата на външните работи на двете страни, планирана за 11 февруари?
- С моя колега министър Буяр Османи постигнахме съгласие срещите между експертните екипи на министерствата на външните работи по политическите въпроси, без чието решение не може да се очаква реален прогрес, да продължат интензивно. Срещата в петък е по покана на българската страна и на нея ще се обсъди пакет от теми. Това, което искам да отбележа е, че ще държим за цялостното изпълнение на Договора от 2017 г. и за спазването на правата на българите в Република Северна Македония. България ще продължи да подкрепя легитимното искане българите в Северна Македония да бъдат включени наравно с останалите народи, в нейната конституция. Правата на човека са въпрос на цивилизационен избор и са основополагаща ценност на Съюза, към който Северна Македония желае да се присъедини.
Ще държим да се постигне напредък и в работата на Съвместната комисия по историческите и образователните въпроси, по изготвянето на календар за съвместно честване на личностите от общата история, за които вече е постигнато съгласие (Самуил, Св. Св. Кирил и Методий, Св. Климент, Св. Наум). Ще настояваме и започване на процес за осъвременяване на учебната програма в Република Северна Македония.
За съжаление, някои вандалски прояви след отбелязването на 150-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев в Скопие извеждат напред и темата за противодействие на говора на омраза, която е важна предпоставка за разрешаването и на други спорни теми от разговорите с нашите колеги. Такава друга тема е и желанието на нашата страна за реабилитация за преследваните от югославския комунистически режим граждани на Северна Македония, заради българското им самосъзнание. Едно от важните условия за напредък в двустранните отношения е реализиране на осезаеми, устойчиви резултати в процеса на възстановяване на доверието.
- Оптимист ли сте, че скоро бихме могли да постигнем решение на казуса?
- Оптимист съм. Но това е процес, който не би трябвало да бъде обвързван с конкретни дати. Той зависи от добронамереността и желанието да бъде постигнат напредък и от двете страни. Ние сме изключително добронамерени, готови сме за диалог, но спазвайки изцяло рамковата позиция на Министерския съвет, декларацията на Народното събрание и придържайки се към становището на Консултативния съвет за национална сигурност към Президента на Република България, който се проведе на 10 януари т.г.
- А какви са основните приоритети на вашия екип в политиката за българите зад граница?
Знаете, че съгласно коалиционното споразумение, Държавната агенция за българите в чужбина трябва да премине под ръководството на МВнР. Българите в чужбина са един от основните приоритети на външното ни министерство и във връзка с това е стремежът ни тази агенция да бъде изпълнена със съдържание, да е в полза и услуга на българските общности. Вече сме в процес на разработване на концепция какви цели иска да постигне агенцията, когато стане част от МВнР. А дотогава при всички посещения в държавите, в които има традиционни и нови български общности, наша основна цел е да се срещнем с тях, да чуем техните проблеми и да видим по какъв начин могат да бъдат подкрепени и да намерят отговор техните въпроси.
Позволете ми за финал да благодаря на екипа на „Радио България“, което 85 години дава своя безценен принос в изграждането на образа на България по света, общува активно с българските общности зад граница, което за нас е изключително важно и ще продължим да ви подкрепяме в тези ваши усилия. И съм сигурна, че тази роля и мисия на „Радио България“ ще намери заслужено място и в новия медиен закон. Благодаря ви!
Снимки: МВнР, БГНЕС
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите въобще. Това сподели пред Радио България Янку Берчану - румънец, който от 20 години преподава..
Като спасителен център за диви животни и през тази година Столичният Зоопарк приюти сърни, пострадали от катастрофи, щъркели, които не могат да летят и дори нилски крокодил. Сред настанените животни са и конфискувани ценни екзотични птици..
Заради военни конфликти, през 2024 г. четири хиляди деца от Сирия, Афганистан и Мароко са потърсили закрила в България . Данните са от доклад на УНИЦЕФ , според който 2024 година e "една от най-пагубните за децата в условия на конфликти" в цялата..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..