Тя е студентка в държавния университет за музикално и сценично изкуство във Виена (MDW), учи в класа на световноизвестната пианистка Лилия Зилберщайн. Свири на пиано със страст, артистизъм и всеотдайност. Признава, че е любопитна и иска да се занимава с много неща, но музиката е нейният живот. Казва се Анжела Тодорова и е само на 22. От времето, когато е на 5 години и сяда за първи път на пианото до днес, тя е извървяла дълъг път, осеян с усърден труд, но и с безспорни успехи.
Във Виена Анжела живее и учи от една година, но пандемията и локдауните до голяма степен са ограничили контактите ѝ с връстниците, а теоретичните предмети са минали изцяло онлайн. „Добре че упражненията ми при г-жа Зилберщайн са на живо, това е от голямо значение“ – казва Анжела.
Младата жена завършва Музикалното училище „Любомир Пипков“ в София в класа по пиано на проф. Милена Моллова и след това продължава образованието си в НБУ отново под нейно ръководство. До момента талантливата пианистка е лауреат на над 20 награди от конкурси по пиано и камерна музика у нас и в чужбина. И твърди, че дължи успехите си най-вече на любимите й преподавателки в Музикално училище – проф. Моллова и Емилия Канева. Но не само: „Забелязах, че чуждестранните ми колеги във Виена се срещат за първи път с теоретични предмети и им е трудно, защото трябва да изградят основи, които аз вече съм изградила в Музикалното училище“ – казва Анжела и добавя:
„В България получаваме прекрасна обща основа за всички теоретични предмети, като хармония, солфеж, ритмика... И това е нещо, което имаме в плюс, защото иначе навсякъде се свири. С добър преподавател човек ще се научи на чисто техническите умения, но ние получаваме нещо отгоре – теорията. Освен това в много държави нямат средни музикални училища, там се посещават школи с преподавател и само това. А ние имаме средно музикално образование. Така че нашата основа, като владеене на инструмента е прекрасна, но тя е подплатена и с теоретическа подготовка.“
Подобно на повечето даровити възпитаници на Софийското музикално училище, Анжела от малка тръгва по конкурси. А това означава каляване на качества като дисциплина, самообладание, воля, но също така – допълнителни безкрайни часове на пианото.
„Изисква се мотивация, а тя идва с успехите. От 10-годишна конкурсите са част от моя живот“ – казва Анжела. Спомня си за първото й явяване на конкурс. Тогава отнася първата и специална награда на „Млади виртуози“ в София. Следва поредица от музикални отличия и признания. „Но да ви кажа честно, по-важна е самата подготовка за конкурса. Защото човек, когато се готви, той израства“ – казва Анжела. През последната година, освен че се упражнява усърдно под ръководството на г-жа Зилберщайн, Анжела редовно си идва в България, за да свири и с проф. Моллова. „Денят ми минава във свирене, остава ми малко време, за да уча, да сготвя или да разпускам. Но това ми осмисля времето, защото музиката ми е приятел, който винаги е до мен и прекрасно си правим компания“ – казва българката. Младата жена обожава също и балета. Танцува от малка и дори известно време играе в професионална формация. Обича още фотографията, както и да спортува.
Но се оказва, че музиката не само дава, но може и да… отнеме :
„Любопитна съм към много неща. Интересно ми е – кънки на лед, ски, и пр. Обаче това е риск, който може да ми коства кариерата – счупя ли си ръка, остана ли няколко месеца без да свиря, това е пагубно, особено сега, когато трябва да трупам и да излизам на сцени. А на мен все ми се иска да правя неща, които са ми интересни, но пък са рисковани.“
Любими композитори? Й. С. Бах, Клод Дебюси и Панчо Владигеров. Най-смелата й мечта? Успешна солова кариера и утвърдено място на световните сцени. А ние желаем успех на младата пианистка, защото човек е голям колкото мечтите си!
Снимки: архив на Анжела Тодорова
В началото на януари тази година една българка беше "коронясана" за "Най-добър комедиен продуцент в Чикаго за 2023" по време на Годишните награди за стендъп комици на чикагското списание "The Comedy Gazelle". "Благодаря на Чикаго, че гласува за мен...
Бесарабските българи са една от големите наши общности зад граница. Нещо повече – в брой единствен на вестник "Българска Бесарабия" от 1938 година е записано, че те са "неделима част от българската народна снага, от българската духовна и културна..
В края на старата година – на трогателна среща със съмишленици в столичните "Държавни архиви", писателката Анна Малешкова отпразнува 80-ия си юбилей . "Гледам напред, искам още да живея, обичам живота, обичам България", казва бесарабската българка с..