Наричат го „Сборяново“, защото от хилядолетия това място е било сборище на различни цивилизации и етноси, завещали ни над 140 културни паметници. Някои от тях са проучени, възстановени и са достъпни за туристите. Но други все още са загадка за науката и разпалват въображението на изследователи и пътешественици.
През 1934 г. унгарският археолог проф. Геза Фехер (1890-1955) поставя начало на първите археологически разкопки в района. Докато проучва няколко могили до село Свещари, той попада на великолепни златни апликации, които днес красят експозицията на Русенския исторически музей.
Но повратният момент настъпва през 1982 г., когато изследователи откриват т.нар. Тракийска царска гробница с кариатиди. Нарекли я така, защото стените в централната й камера са целите покрити с релефни изображения на 10 кариатиди – символи на Великата богиня-майка.
„Гробницата е била изградена през III в. пр. Хр., за да бъде вечен дом в отвъдното на гетски владетел и неговата съпруга“ – казва Мария Николаева, зам. директор на Историческия музей в Исперих. И още:
„Тя има много интересни архитектурни решения, свързани със създаването на странично помещение, олекотяването на куполите и съчетанието на пластична с художествена украса, която е истински шедьовър. Това е причината три години след откриването й, да бъде обявена за паметник на световното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО. Тази година отбелязваме 40-годишнината от откриването на гробницата.“
Тракийската царска гробница се намирала в пределите на Хелис – бляскавата столица на тракийското племе гети. Според някои изследователи в нея бил погребан техният владетел Дромихет. Но през III в. пр. Хр. опустошително земетресение срива до основи града. От някогашното величие на Хелис са оцелели части от високите му крепостни стени, както и следи от два големи могилни некропола със следи от богати погребения.
Днес, на това място се откроява силуетът на една от най-високите могили в България, известна като Голямата свещарска могила. В нея археолози попадат на гробница от IV век пр. Хр., „През 2012 г. в могилата е открито и златно съкровище, което се състои от 264 предмети, накити и апликации с общо тегло над 1,8 кг. Те са били поставени в дървено ковчеже, което е образувало кухина в твърдия могилен насип“ – разказва Мария Николаева.
През XVI век, върху останките на тракийско светилище, което някога обслужвало жителите на град Хелис, изниква гробница на алианския духовен водач Демир баба, известен със своята мъдрост и лечителски дарби. „Според легендата светецът бръкнал в една скала по време на голямо безводие и оттам бликнал чудодеен извор край гробницата, която се казва тюрбе“ – разказва Мария Николаева и добавя:
„Тюрбето представлява каменна сграда с преддверие и гробна камера. Преддверието е изписано с рисунки и с много текстове на арабски, с цветни изображения във възхвала на Али, на Мохамед и на Аллах. В гробната камера е разположен дървеният саркофаг на Демир баба, където били положени тленните му останки. И до днес хората го посещават, за да почитат мъдреца. Те оставят своите дарове и го молят за здраве и благоденствие“ – казва в заключение Мария Николаева.
Снимки: Исторически музей в Исперих, архив
Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го видиш с очите си, но и да го вкусиш с небцето си . Всяко българско село, всеки град или регион си има своя специфичен дъх и аромат. Един от начините да ги опознаете са кулинарните маршрути,..
Лятото може да е незабравимо не само с почивка край морето, а и с разходка до дивите плажове на Дунава. Всяко от градчетата по бреговете на голямата река си има своето място, където човек може да разпъне чадър и да стъпи върху фините речните пясъци...
След дългогодишна разруха, един от емблематичните мостове, строени от майстора зидар Кольо Фичето, е готов отново да посреща туристи. Беленският мост е построен над река Янтра през 1865 - 1867 г. по нареждане на валията на Дунавския..
България, разположена в центъра на древни цивилизации, предлага впечатляващи исторически забележителности, заобиколени от най-добрите черноморски..