Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изложба представя влиянието на Йозеф Бойс върху българските творци

7
Визуална идентичност (банер), Паул Вогенрайтер
Снимка: nationalgallery.bg

Йосеф Бойс е изключително противоречива личност, но и безспорно един от най-големите художници в съвременното изкуство. Така започва разговорът ни с Вера Млечевска, куратор на най-новата изложба в Националната галерия – Квадрат 500 „Искри на въображението. На вълните на Бойс“. С експозицията България се включва в честванията по повод 100 години от рождението (отбелязана през 2021 година)на немския скулптор, график, естет и преподавател. Експозицията и е артистичен опит да се отговори на въпроса – кой е Йозеф Бойс и какво е общото му с българското изкуство?

„Йозеф Бойс е изключително разнообразен художник и много сложен човек, който се развива и променя през целия си творчески път. Той участва във Втората световна война, като част от военновъздушните сили на Германия, което оказва огромно влияние върху неговото творчество. И тук не говорим за изфабрикуваната част от неговата биография и невярната история за разбития му самолет и спасяването му от татарите. По-скоро говоря за това, че той преживява голяма травма и като германец, и като човек вследствие на участието си във войната, и през целия си живот се опитва да лекува както своята травма, така и да промени обществото чрез изкуството по някакъв начин, така че обикновеният човек да живее по-добре. Той се опитва да пробуди креативността във всеки един човек, без значение дали той е артист или не“ – разказва Вера Млечевска.

В изложбата „Искри на въображението“ няма да видите творби на Бойс, а ще откриете идеите му в работите на съвременни български художници и артистични групи, които са били вдъхновени от него, или са имали сходни с неговите търсения, уточнява Вера Млечевска.

„Към мен беше отправена покана от страна на „Гьоте Институт“- България да направим някаква връзка между българската сцена и художници и Йозеф Бойс. Оказа се трудна задача, защото колкото и голям творец да е той в световен мащаб, на практика става по-известен в България след смъртта си през 1986 година. Разбира се, причината е, че дотогава такъв тип изкуство, каквото прави Бойс, тук в България няма как да бъде много популярно заради социалистическите ограничения и разбирания на художествените институции. И неща като акции, пърформънси и инсталации не са били добре приемани. „Tombstone for JBeuys“ – май 1991, Лъчезар Бояджиев

Така Бойс се оказва познат на отделни художници в страната, които косвено или пряко са се повлияли от него, но съществуват и много други, които просто са се доближавали до неговите търсения. И връзката между всички творци в изложбата ни е по-скоро на идейно ниво, отколкото на директно влияние. В нея ще може да се видят архиви от края на 80-те години и началото на 90-те години на ХХ век, които са провокирани от екологични проблеми, от проблеми, свързани с еманципацията на хората и художниците. Говорим за периода на преход в България, когато се наблюдава една обществена енергия за промяна, нещо което е в същината на творчеството на Бойс. Това съм търсила и затова нарекохме изложбата „Искри на въображението“ – защото една искра прелита и попада на различно място откъдето е възникнала, но поражда сходен резултат.“

Вера Млечевска признава, че нещото, което най-много я е вдъхновило относно Йозеф Бойс и работата по изложбата е неговата непрекъсната промяна. „Той не застива на един вид визуални художествени и идейни търсения, а постоянно, през целия си творчески път търси различни форми, в които да облече идеите си“ – разказва тя. От ранните рисунки, скици и скулптури, през социални артистични акции до един екологичен проект, който и днес поставя въпроса – какво оставяме след себе си. Става въпрос за социално-екологичния проект „7000 дъба – Залесяване на града вместо градска управа“, който Йозеф Бойс прави за Документа в Касел през 1982 г.. В продължение на пет години Бойс заедно с много доброволци засажда на различни места в Касел 7000 дървета, като до всяко едно от тях поставя по една колонка от базалтов камък. Първоначално спорен, проектът се превръща в част от градския пейзаж на Касел.

„Бойс е пръснал своята активност във всякакви различни форми и аз се опитвам да прихвана тази негова присъственост във всичко и навсякъде и в сградата на Националната галерия. Изложбата е разположена от подземния етаж до покрива на сградата, като аз и художниците сме търсели и диалог със самата сграда, с архитектурата и с постоянната колекцията в нея, нещо ново за пространството“ – казва кураторът.

Освен произведенията и архивните документи, които могат да бъдат видени в „Квадрат 500“, „Искри на въображението. На вълните на Бойс“ включва и паралелна съпътстваща програма с различни прожекции, лекции, срещи с художници и пърформанси, които са съобразени с всички ковид-ограничения и мерки. Изложбата продължава до 21 април 2022 година.

Снимки: nationalgallery.bg, goethe.de

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

В Лондон представят "Енигмата Сборяново" на Драгомир Богомилов

Книгата "Енигмата Сборяново" на Драгомир Богомилов ще бъде представена тази вечер от 19.00 ч. в галерия "София" в Българския културен институт в Лондон. Преди повече от 2000 години днешният резерват Сборяново е бил център на мистичните..

публикувано на 25.04.24 в 06:10

Диан Костов показва в Брюксел нови измерения на християнското изкуство

Българският автор Диан Костов преобразява най-голямата базилика в Брюксел с изложбата-инсталация "Кръстопът – цената на избора". 17-метрови сцени от живота на Христос и Св. Богородица, ще са на фасадата на националната базилика „Светото сърце“..

публикувано на 21.04.24 в 07:10

Албанският писател Григор Бануши се среща с българската публика

Албанският писател Григор Бануши пристига в България за премиерата на новия си роман "Недовършена симфония" (изд. Изида). Преводът на български език направен от преводача Екатерина Търпоманова, преподавател в Софийкия университет, а допреди години и..

публикувано на 16.04.24 в 16:14