Признаването на независимостта на Донецка и Луганска републики и изпращането на „умиротворяващи“ руски войски постави Европа пред поредното изпитание. По-голямата част от международната общност, в това число и България, определи действията на Русия като „грубо нарушение на международното право“ и "предлог за война". Не закъсняха и решенията за санкции срещу руската държава и отделилите се от Украйна републики.
В този контекст на събитията последиците за България са многопластови. По думите на дългогодишния кореспондент на БНР и БНТ в Москва и външнополитически анализатор Валери Тодоров, ситуацията в региона се мени с часове. От една страна, притесненията за масирано руско нахлуване не се сбъднаха, но от друга - развитието на кризата продължава да буди безпокойство.
„Ясно е, че нагнетяването на напрежение и поддържането на неспокойна обстановка в тези райони ще се отрази печално на икономическото развитие и бита на хората там“, отбелязва Валери Тодоров и добавя:
„Ние имаме всички основания да проявяваме загриженост, тъй като в тези райони живее етническо българско население. Някои от тях проявяват симпатии към Русия, други към Украйна, но за нас е от значение да се осигури сигурността им, за да бъдат спокойни за бъдещето си. Смятам, че България трябва да прояви един по-умерен подход. Предвид историческите ни връзки, ние сме с еднакво добра нагласа и към Русия, и към Украйна и можем само да изразим съжаление, че два близки народа стигнаха до такъв конфликт. Всяко поощряване на агресия, в която и да било посока, ще бъде контрапродуктивно.“
Признаването на двете републики бе възприето от някои политически анализатори и като опит за преодоляване на военен конфликт с по-широки мащаби, но според Валери Тодоров напрежението там продължава да тлее. И като добавим ситуацията с Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия, дори и Нагорни Карабах, които създават верига от проблеми около Русия, премерената реакция на България по отношение на кризата с Украйна е обяснима, коментира експертът. Деликатната позиция, в която се намира България, е свързана и с две важни обстоятелства. От една страна, това е политиката, продиктувана от партньорствата ни с ЕС, НАТО и САЩ, а от друга – обществото и силните позитивни нагласи на русофилите у нас. „Смятам, че поне дотук България е намерила правилния подход да не се обвързва с преки военни действия или с действия, които биха се изтълкували като враждебни, независимо дали става дума за Украйна или Русия“, посочва Валери Тодоров.
„Трябва да си дадем сметка, че Русия не е държава, която може да бъде принуждавана към мир със сила. С нея трябва да се води диалог, това е голяма страна с ядрена мощ, не може с императивен тон да се уреждат въпроси, свързани със сигурността. Русия трябва да бъде разглеждана като равноправен партньор и третирането ѝ като „враг“ допълнително внася утежняващи елементи в диалога. Новата ѝ лидерска роля явно дразни САЩ, които свикнаха с еднополюсния мир. Появяват се нови световни сили, а това обстоятелство ще създава все повече тревоги, но трябва да бъде прието спокойно. На този фон разговорите за сигурността трябва да бъдат равнопоставени между Севера и Юга, Запада и Изтока.“
Макар и минимална, все още съществува известна надежда дипломацията да надделее, но санкциите към Русия вече са факт. Що се отнася до България, както в повечето случаи при втвърдяване на диалога между Русия и Запада, сътресенията неминуемо се отразяват на българската икономика. Вече е спряно сертифицирането на Северен поток - 2, Германия и Франция ще претърпят загуби, но за малки страни като България, която се намира в енергийна криза, последствията ще бъдат повече от осезаеми. „Да се надяваме, че с енергични, изпреварващи мерки, правителството ще успее да предотврати част от тях, но не съм оптимист. Все още не е ясно дали ситуацията няма да прерасне в нови ексцесии“, отбеляза в заключение Валери Тодоров.
Снимки: ЕПА/БГНЕС, БНР
В резиденция "Бояна" служебният премиер външен министър Димитър Главчев приветства дипломатическите служители на прием за Деня на българската дипломатическа служба – 19 юли и 145-годишнината от основаването на службата. "Дипломатическата служба със..
Няма действащи пожари в страната, съобщиха от вътрешно министерство. Пожарът в ямболските села Воден, Крайново и Странджа е локализиран по всички фронтове. Във вторник ще се направи обход и ако няма активни огнища, техниката и личният състав ще бъдат..
Видинското село Гомотарци има странна история. Някога е било на друго място, на километри от сегашното. След като страшна чума поразила голяма част от жителите му, оцелелите решили да изгорят къщите си и да търсят ново място за заселване. Избрали..
396 са регистрираните български училища в чужбина за учебната 2024/ 2025 година. Те се намират в 43 държави на шест континента , като от тях 17 са към..
Непоносимите горещини, които връхлетяха Балканите през последните седмици, причинявайки изпепеляващи пожари и в България, застрашават живите..
През нощта , главно в Североизточна България, ще има временни увеличения на облачността и на отделни места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали