Изработването на специално празнично коливо се заражда в Света Гора, където приготвянето и благославянето на коливо е сравнително честа богослужебна практика. В Руския манастир „Св. Пантелеймон“ например, а също и във всички руски скитове и килии на Светогорието, вместо жито използват за коливото ориз, както е прието в руските православни обреди. Практиката от Света Гора постепенно се пренася и извън манастирите, а през последните години коливото неотменно присъства и в българските православни храмове.

„Тази традиция на Света Гора, за възхвала на светците и Божията майка, я пренесох тук преди четири години – разказва Невена Спасова, църковен сътрудник към Софийската митрополия. – За това време показах и на други хора как се прави коливо – за прослава и за радост на хората. С него, след Светата литургия, празникът става по-завършен. Самото жито е олицетворение на Възкресението Христово. Така, както Христос е възкръснал, по този пример и падналото на земята житно зърно покълва за нов живот. С житото показваме Възкресението.“

Коливо се прави само за възпоменание на Св. Богородица и за светите отци, а светогорските монаси, заедно с коливото за светеца, подготвят от него в отделна малка чинийка и за пътуващите. При освещаването му, по правило, се поменават игумените на съответния манастир от последните 100 години, а също и свещеномонасите и монасите от изминалите три десетилетия. Традиционното коливо се приготвя от грухана пшеница и се овкусява със стафиди, орехи, бадеми, печени лешници, сусам, нар, канела, карамфил. Разстила се на специална табла и отгоре се покрива със захар, след което се украсява. Когато обаче трябва да се изобрази някой светец или Божията майка – там се проявява истинското майсторство и талант на този, който го прави:

„Ако тръгнеш да рисуваш и да го правиш в този вариант, в който аз пресъздавам образите – изработката отнема два-три дена. Подготовката за самото изпълнение на коливото е дълъг процес, защото приготвяш различните цветове, плодовете, смилаш ядките, правиш заготовката. После самата украса и създаването на образа също отнема няколко часа.“

В манастирите си има определен типик, който монасите неотменно следват. Изображенията на светиите наподобяват православните икони. За да се спазва канона при изобразяването им, през поствизантийската епоха зографите създават специална система, която представлява нещо като матрица, наречена „ясличка“. С нея се определят очертанията на иконата върху свареното жито, а после с фина четчица се оформят детайлите в различни цветове – лицето, косата и дрехите. Така, празничното коливо се превръща в истинско произведение на изкуството.

„Ако имаш благословението да рисуваш – в манастирите ти се дава да го правиш по послушание. На мен специално ми е благословено от Света гора, от покойния дядо Епифаний. Той беше главен магер – готвач, и се грижеше за трапезите на всички светогорски манастири. Трудно е, наистина, защото не всеки може да го прави, но съм сигурна, че когато човек има голямо желание – Бог дава.“

Снимки: Дарина Григорова